КЪДЕ СА НАЙ-ПРИКАЗНИТЕ АЛПИЙСКИ КЪЩИЧКИ В ЦЯЛА БЪЛГАРИЯ

Есента много ме дразни. Докато по всички картинки във Фейсбук някакви наглеци си пият мурсалския чай в прегръдките на любовта на живота си под покрива на китна хижа в Швейцарските Алпи, аз си пия Терафлуто под поларен анцуг, шуба, родопско одеало, спален чувал и прегърнала духалката.

ДА ТЕ НОСЯТ НА РЪЦЕ КЪМ КЪЩАТА НА МЕЧТИТЕ ТИ

Този октомври си казах, че това повече не може да продължава така. Естествено, след справка с банковия ми баланс, установих, че имам пари единствено за мурсалския чай – не и за швейцарската хижа. Даже съжалителният тон на служителката на „Алианц“ не ме отказа и реших, че щом аз не мога да отида в Швейцарските Алпи, те ще дойдат при мен.

ГОРСКИ ФЕИ

Едномесечният ми рисърч показа, че да намериш планинска дървена къщичка в България е по-трудно, отколкото да намериш нефт с пръчка, за Бога. Но не и невъзможно.

Там, потънала в разкоша на Сливенския Балкан, в Спортно-туристически комплекс „Сините камъни“, открих нашата Вила Вилекула. До нея се стига по криволичещи завои, по които слънцето се редува с мъгла, за 20-30 минути от Сливен. Ако искате вече да се пишем съседи, да знаете, че има още 5 като нея. Всяка от дървените къщички носи приказно име – Здравец, Лавандула, Иглика, и побира по четирима души. Къпина и Малина са по-мънички, стигат най-много за трима. А за по-големи компании до 16 души има и страхотна голяма дървена вила. 

КОМПЛЕКСЪТ В ПОЧТИ ЦЯЛАТА МУ ПРЕЛЕСТ

Пристигайки, любезните стопаните ни съпроводиха по китна пътечка до нашия горски дом. Багрите – в охра, червено и златно. Въздухът мирише на мокро дърво, листата хрупат под подметките ти. Бях готова да спя навън, за да не изпусна нито миг от тази идилия и не мислех, че някога мога да видя нещо по-приказно, докато не завъртях ключа. 

НАШАТА ВИЛА 

И ПАК - НАШАТА ВИЛА

Вътре – пукаща камина, дървени мебели, скосени тавани, аромат на дом. На първия етаж всяка вила има трапезария, романтична спалня, напълно оборудван кухненски ъгъл, напук на песимистичната Ивайла, която не тръгва на път без Доместос и стирка, и красива мраморна баня. По дървеното стълбище се стига до другото спално помещение с още 2 легла. 

УЮТЪТ ВЪТРЕ

Грижливите стопани ни трогнаха още от прага, където ни бяха приготвили барбекю и чувалче дървени въглища. Бяха ни стоплили и къщата, и водата, стоплиха ни и душите.

Часовете до вечеря прекарахме в разходки наоколо. В близост до комплекса има хостел – посещението там е задължително за всеки измръзнал, защото правят феноменална пилешка супа. Точно до него е разположената и фурната, където месят и пекат домашен хляб, продават масленки и ароматни, току-що жарнати слънчогледови семки в шумулящи торбички. Напълнихме джобовете с тях и стигнахме до близкото езеро. По пътя до там – само оранж, беседки и тишина. На връщане видяхме, че има и голяма база за спорт – тенис кортове, съоръжения за катерене и какво ли още не. 

КЪСЧЕТА ОТ МЕСТНАТА ПРИРОДА

Аз, разбира се, предпочетох да спортувам на верандата, пиейки вино, почуквайки с виличка по порцелановата чиния и следейки парата от дъха ми. 

ЛА ВЕРАНДА

Вечерята си приготвихме сами, а волю-неволю от нея хапнаха и другите обитатели на гората. Тези, които не се погаждат с барбекюто, могат да хапнат и в ресторанта на комплекса. Ние го посетихме сутринта, а стопаните ни чакаха с още три причини да не искам да си тръгна никога - пареща баница, домашни сладка и ухайно кафе.

ТАКА АЗ РАЗБИРАМ 5-ЗВЕЗДНАТА ВЕЧЕРЯ

Не съм вярвала, че ще го кажа, но един уикенд там ме накара да обикна октомври дори повече от моя вечен любим - август. Есента е последната усмивка на годината, а най-хубава е в горските къщички на „Сините камъни“.

НА ТРЪГВАНЕ

P.S. Цената за 1 нощ в дървена къщичка за четирима

в българската Швейцария е 150 лв. В нея е включена и домашната закуска. За повече информация за комплекса:

https://www.facebook.com/stksinitekamani/?ref=br_tf&epa=SEARCH_BOX или на тел. 0700 80 037