4 +1 МЕСТА ЗА РАЗХОДКА, КОИТО НЕ ЗНАЕТЕ

Още в началото бих искала да ви кажа, че е извън всякаква логика мързелив човек като мен, който предпочита да пуши цигари с чаша аперол в ръка, да ви дава наставления къде да се разхождате. Но пък от друга страна е някак егоистично да не споделя с вас как да превърнете обичайно скучната неделя в празник за душата и неудобните обувки, които всеки ден, присягайки се към шкафа, тайно се надяват да ги вземете, да се убиете от ходене и те да изпълнят свещената си мисия – да ви направят мазоли. 

НА ПЪТ КЪМ СВЕЖЕН

Най-хубавото на разходките е, че са безплатни и ви трябват само два крака и желание. Обикновено имам проблем с второто и от опит знам, че няма ли желание, има кой да ти го събуди. В моя случай винаги е някой мил роднина, който не ме е виждал скоро и при среща казва: „Ау, какви бузки си направила. Като в детската градина“. Това ме кара до 15 минути да съм обула маратонките, да съм поръчала първите хапчета за отслабване, които съм видяла в нета и да съм поискала членство във всички Фейсбук групи с дебелаци и диети.

 

Любимото ми място, което осмисли не само една неделя, но и много седмици напред, е лифтът над Сопот. Ясно е къде се намира, но ако географията не е силната ви страна, в родния град на Вазов има достатъчно указателни табели как да го откриете. Хубаво е да знаете, че мени работното си време, но ако ви вдъхновя и решите да идете до края на лятото, трябва да е между 9 и 17 и 30 ч. Съветвам ви да сте там по-рано, да имате повече време, защото после хич няма да ви се тръгва. Разходката с лифта струва 20 лева в двете посоки. Усещането е невероятно, особено ако ТОЙ ви е лъгал 6 години, че не се страхува от високото, а когато се качите, изпадне в хистеричен пристъп и започне да крещи като Леонид от филма „300“, че сърцето му се пръска. Ако и вие сте като него и имате таен страх от височини, ще го преодолеете още на втората минута, ако издържите толкова, разбира се. 

ПОЛЯНАТА НА ЛИФТ СОПОТ

И да искате, не можете да скочите, но можете да заплашвате, че ще го направите и да развалите насладата от гледките на човека до вас. Общата разходка в двете посоки трае около час. На върха (1400 м. надморска височина) можете да спрете, да се поснимате и после да слезете. Ние не го направихме, защото Ивайла така се панира при слизането, че едва не се шибна челно в засилена с 2 метра в секунда седалка и се наложи персоналът да се намеси и грубо да й покаже правилната посока, защото тя се бе запътила към Свети Петър. Не си мислете, че тази моя малка смърт ме отказа дори там, насред Балкана, да намеря нещо за ядене. 

ГОРСКА ЗАКУСКА В СОПОТ

След като получите храна за душата, обезателно идете на барчето на входа на комплекса, което е вдъхновено от Италия. Горещо препоръчвам домашните био сокове, кроасаните с масло и джелатото, което се прави на място по оригинална италианска рецепта. После има и скокове с парашут - ако искате да повърнете изяденото, за да освободите място за още. Те се плащат допълнително и изискват повече кураж, отколкото аз имам, но можете да си полежите на поляната, на която смелчаците се приземяват, и да погледате въздушния им танц.

Второто ми предложение е село Свежен, Пловдивско. Както името му само подсказва, в него живеят не повече от 200 гостоприемни свежарки, а срещите с тях определено ще освежат и вас. Това, което прави село Свежен различно, е, че по улиците му има точно 101 къщи (направих си труда лично да ги преброя), останали от времето на Възраждането. Не са толкова претенциозни и натъкмени като тези в Копривщица, а дъждовете от това лято отмиват и последните следи от традиционната за там синя боя от стените им.

СВЕЖО ОТ СВЕЖЕН

Повечето от тях са напълно изоставени, други са реставрирани. Има една, която е счупена на две точно през средата. Такъв ефект едва ли би успял да постигне и най-талантливият архитект. Въздухът в Свежен е по-свеж от навсякъде другаде. Няма магазини, няма обхват, но пък има легендарна кръчма, на която викат „Ракиджийницата“. Там ракията, естествено домашна, се изстудява в кладенец или в реката, която минава на метри от масите, кебапчетата и кюфтетата определено имат вкус на месо, а цените са повече от народни. Цялото село се обикаля за около 2 часа. Нашата разходка приключи по-рано, защото ни срещна една каракачанска овчарка, която ТОЙ прецени, че ни гледа подозрително, аз потвърдих и се наложи да опитаме да подобрим рекорда на Юсейн Болт от 2009 година. За да избегнете подобни ситуации, местните предлагат и разходка с коне, стига да можете да пазите равновесие – умение, което за 23 години така и не овладях.

Богородична стъпка и местността Казанка са трети и четвърти любезно предоставен от мен на вас вариант, с който да запълните някой изпразнен от съдържание уикенд. Имената на двете места звучат странно, знам. Работата не е толкова религиозна, колкото ви се струва. Но определено е магична. Богородична стъпка се намира до Старозагорски бани. Отново има табели, но ще трябва да зарежете колата на някой паркинг и да хванете горската пътека. Непрекъснато ще срещате хора, няма шанс да се объркате, но все пак не се изкушавайте да хванете гората. Не гарантирам, че там е безопасно. След 20-ина минути ход ще стигнете до скални образувания, на които има малък параклис, който поддържат само хората, които се отбиват там. 

БОГОРОДИЧНА СТЪПКА И ВИРОВЕТЕ НА КАЗАНКА

Над него е самата стъпка, в която казват, че ако хвърлиш монета, ще ти се сбъдне желание. Лошото е, че не помня какво е било моето, за да потвърдя дали се е сбъднало. Навсякъде има пейки и гледката е наистина спираща дъха. Въздухът е много особен. Аз, като човек, който от 2 години отглежда в тялото си някакво животно, наречено от докторите „синузит“, съм чувствителна на тази тема и оценявам повече от всеки наличието на килсород наоколо. Не си мислете, че и там, насред гората, не съм намерила къде да се яде. Ако сте поне наполовина мързеливи, колкото съм аз, ще се сетите да си носите храна и да си направите пикник в месността Казанка, която се намира точно на излизане от съседното до Старозагорски бани село Казанка. Има голяма отбивка вляво на пътя, а вировете са под полянката. Един от тях може да размекне и най-неромантичната душа заради формата на сърце, издълбано от вечната любов между камъка и неговата невеста реката. Та, да се върнем на пикника. Ако по някаква причина не го осъществите, върнете се в Старозагорски бани и намерете хотел „Калиста“. Ще кажа само, че всичко, което си поръчате от менюто, изглежда като на картинката.

Последната безплатна идея за безплатни спомени, която ви давам, е разходка край частния язовир „Синята река“, намиращ се до село Средногорово – сърцето на Средна гора. Мястото е очарователно – едновременно диво и пипнато от човешка ръка. Според НЕГО самият язовир бил по-скоро гьол, ама как да се вярва на един мъж, който се озовава изненадващо край вода с много риба, но си е забравил въдиците. 

ПО ЗАЛЕЗ КРАЙ "СИНЯТА РЕКА"

Съветвам ви да останете там до залеза. Да, не е като този в Санторини, но поне не се блъскат във вас обезумели китайци с фотоапарати и пресни младоженци, дошли от другия край на света, за да се снимат точно там. Ако ви хареса толкова, че ви се прииска да останете, на 2 метра от вас има симпатични бунгалца (комплекс „Синята река“, 089 560 7793), от които можете да се възползвате.

На финала бих искала да ви кажа, че за да намирате време за места като тези, трябва по-често да скучаете. А, и да има с кого, разбира се.