СИНЕМОРЕЦ – ЛЮБИМИ МЕСТА ЗА СЯНКА, ДРЯМКА И СЕДЯНКА

Да разделя описанието на ваканцийката си край морето в 2 части беше хитър ход, с който исках да ви заблудя, че мога да си позволя да почивам 1 месец, без да ме уволнят дисциплинарно. Всъщност почивката беше само за 1 седмица, която ще оплаквам до края на годината. 7 дни определено не са достатъчни, за да спреш да се чувстваш като настъпана джапанка, дори и ти да настъпваш джапанките по път към плажа. Но все пак единствено Господ има само 7 дни трудов стаж и после цял живот почивка. А, и някои милионери, де, но те сигурно са му някакви роднини.

НА БОРДА НА "КОРАБА"

По божията воля, с финансовата подкрепа на шефовете и благословията на Емил Чолаков имах най-сините 7 дни в Синеморец. Ако сте кифла и обичате розовото, откажете се да четете още сега. Там не е за вас. В Синеморец не се ходи на курорт, в Синеморец се прибираш вкъщи. Понеже спестяванията ми все още са просто една химера, не мога да си купя къща, в която да ви поканя, но мога да ви кажа къде се намира тази на мечтите ми –  Villa „Maxim“, ул. Преображение 42, +359 878 896 448, vilamaxim@gmail.com. 

Дори идилията от стихотворението на Ран Босилек с бялата спретната къщурка и двете липи отпред бледнее, защото там имате още разкошна градина с хамаци, смокинови дръвчета, колци с розови домати и гледка към безкрайното синьо. Стопани на морския ми дом са голдъните Джанго, Инди, майка им Роя и тяхната стопанка. Новото ми вкъщи има няколко стаи и няколко бунгала и там са добре дошли всички хора с деца, без деца, с животни, но не и тези с животински навици.

СТАЯ №3 ОТ ВИЛАТА. ИЗБРАХ Я, ЗА ДА ИМА КЪДЕ ДА СПИ, КОГАТО ГО ИЗГОНЯ ОТ СПАЛНЯТА

     

ТУК ТЪКМО ПРИСТИГАМ В МОРСКИЯ СИ ДОМ И СИ МИСЛЯ: "гледайтИ и завиждайтИ"

Тъй като животът край морето за мен отдавна не е безпаметно напиване, а безпаметно ядене, и този път няма да ви оставя гладни. Ако искате пълноправно членство в групата на заклетите синеморци, задължително трябва да се отбиете в „Тръстиките“, ул.Бутамя 22, 088 789 9089. Съветвам ви да минете да им кажете „здрасти“ предварително и да си изпросите най-хубавата маса, защото имат почитатели от цялото Черноморие, които са дългогодишни дегустатори на тяхната кухня. От менюто не мога да ви препоръчам нищо, защото ви препоръчвам всичко. Все пак няма как да не отбележа, че са факири в поднасянето на риба и морски дарове, а тази година ни гостиха с пресен сафрид и зарган. Тайна е, но ще ви споделя, че правят паеля по оригинална рецепта, за която обаче ви трябва предварителна заявка и поне 4 празни стомаха, за да й видите сметката.

НАСРЕД "ТРЪСТИКИТЕ"

След като ви мине от преяждането, идете и до „Пицария Скумрия“, 087 861 4490. Въпреки че до миналата година любимото ми капанче имаше невероятна панорамна гледка към морето, която вече е сменена от пресен строеж, това по никакъв начин не променя факта, че там ям, не за да живея, а живея, за да ям. Плюс това, могат да им скрият синьото, но те пък са им скрили тухлите, като са сложили ефирни бели балдахини, които всяка вечер танцуват със синеморския вятър. „Скумрията“ е известна в околията с пиците, но скаридите им с билки, мидите и лазанята там са моят рай. Най-много я обичам обаче защото винаги в хладилниците й има домашен нуга сладолед със смокини, а даже и да свършва, последната порция ще дадат на мен.

"СКУМРИЯТА" 

Тазгодишното ми ново откритие в добрия стар Синеморец е „Прасето на морето“, ул. Бутамя 20, 088 595 3038. Сред столичаните то е знаменитост, но за първа година напуска пределите на София и за мой късмет е избрало да летува на същото място, където и аз. Свинска ни работа. Както един клиент от съседната маса се изрази: „Тук сервитьорите са слаби, а шеф-готвачът – закръглен, значи всичко е точно“. За жалост, когато седнахме там, не си бях пила гинко билобата и не запомних имената на салатите, които определено заслужаваха да ги помня во веки веков, но ще се реванширам като ви препоръчам от листа с основните „Джамейка джърк“ и „Суджу“. Знам, че тия заглавия нищо не ви говорят, ама за пръв път и на мен думите не ми стигат да ви опиша за какъв вкус, за какво нещо става въпрос. Още по-хубавото е, че когато прасето е тръгвало за морето, не си е забравило рецептите за коктейлите, с които и известно от „Младост“ до „Надежда“, а аз си забравих трите имена след втората сангрия с малиново вино, която си поръчах. Приятно ми е, фамилия – Гладна (Жадна), име – Винаги.

СВИНСКИ ИЗПЪЛНЕНИЯ В "ПРАСЕТО НА МОРЕТО"

И като отворихме темата за коктейлите, не мога да не спомена бар „Кораба“. Той е първото място, което новобранците намират в Синеморец, и последното, от което си тръгват. Въпреки че вечер там цари истинска джаз забава, за мен „Кораба“ е по-привлекателен денем, в пълния си блясък. Неговите капитанки – сестрите Йона и Сандра, на които лично можете да изкажете възхищението си, защото знам, че ще има такова, са почти денонощно на борда. Всяко лято променят по нещо малко в обстановката, нищо че пасажерите са кажи-речи едни и същи. При све, че от техните маси гледката към големия син антидепресант (морето) e най-пълна и хубава, се улавям, че предпочитам да гледам по-скоро красотите в интериора, които са сътворили с ръцете си. Тъй като съм задръстенячка и от години пия само два коктейла – мохито и аперол, не мога да дам правилна посока на жаждата ви за алкохол. Чувала съм обаче, че капитанките на „Кораба“ предлагат хубави емоции в течно агрегатно състояние във всякакви чаши, количества и цветове. Ще имате избор. Ако по някаква причина сте на сух режим, поръчайте си любимата ми лимонада с лавандула, тази от бъз или студения им домашен чай. Толкова са хубави, че има шанс да спрете алкохола завинаги.

БАР "КОРАБА" 

В заключение бих искала да ви кажа, че най-хубавото място на света е там, където искате да се връщате. Пожелавам ви да бъде Синеморец.