5 МЕСТА, НА КОИТО БИХ СИ ПРЕДЛОЖИЛА БРАК, АКО БЯХ МЪЖ

Ако бях се родила мъж, със сигурност щях да се казвам Иван, на баба ми Иванка. Сигурно щях да мога разни мъжки неща – да оправям гръмнали бушони, да намествам изметнати прозорци, да отпушвам тръби – всичко, което ми се налага да правя и сега, когато съм жена. Ако бях се родила мъж, вероятно щях да бъда много висок, нехаресван, зубър в училище, който тайно пише любовни писма в рима, които никога не изпраща и щях да си хвана приятелка най-рано на 25, но пък всички щяха да й завиждат колко начетен, оправен и щедър мъж си е намерила. То горе-долу същото ми се случи и като жена.

ЛЯТО 2017, ВАРВАРА, БЯХ СГОДЕНА, ПРЕДИ ДА МЕ БЛЪСНЕ В МОРЕТО И ДА СИ ЗАГУБЯ ПРЪСТЕНА

Мъжът Иван сигурно щеше да е склонен към образуване на коремче, също като жената Ивайла, щеше да има брада, като не е изключено в менопаузата да ми порасне такава и на мен, щеше да има плътен глас, какъвто аз така или иначе имам, и щеше да потиска романтичната си душа, да се прави на кораво копеле с железни топки до края на живота си – нещо, характерно и за жената Ивайла. Единственото, заради което съжалявам, че не съм Иван, е, че няма да имам възможност да предложа брак на една такава приятна Ивайла, каквато съм днес. Всички, които ме познават, знаят, че дори като жена, е по-вероятно аз да му падна на колене, отколкото ТОЙ на мен, но за да го успокоя, тъй като в този момент най-вероятно вече е в аптеката, купува си инхалатор и се опитва да диша, чувайки подрънкването на брачния хомот, ще му припомня, че си отвинтвам капачката на коляното от 5-годишна и не бих рискувала да падам на колене почти в никакъв случай.

Освен това не вярвам в брака, никога до сега не съм сключвала, не съм отказвала, не съм разваляла, не съм и предлагала такъв. Но ако някога ме блъсне камион, мозъчните ми пластове се разместят и се събудя след 12-месечна кома като романтичката, която никога не бях, не бих искала някой да ми предложи да му стана жена на дивана в хола на баба му с пръстен в чаша шампанско „Искра“, произведено в Лясковец“, за 3 и 50, защото задължително ще го погълна, особено като знам, че след като Азис си сложи пръстен в стомаха, свали 50 кила за 1 месец. С цялата тази увертюра просто исках да кажа на всички мъже, че ако бях един от тях, щях да предложа брак на жените им на тези няколко места в България, защото в Дубай, Санторини и Бора-Бора и баба знае как. Не забравяйте, че жените ви също ще прочетат това и ще очакват. Затова не ги водете там, освен ако нямате пръстен или пистолет в джоба на якето.

Античният театър в Пловдив

Ако бях се родила мъж и се казвах Иван, със сигурност щях да имам дървен меч и щях да се правя на рицар. В училище щеше много да ми върви историята и някой ден щях да предложа на приятелката си в Античния театър в Пловдив, построен по времето на римския император  Марк Улпий Траян, за който тя никога нямаше да е чувала. Въпреки това предложението щеше много да й хареса, защото щях да го направя по време на някой концерт, примерно, когато има много хора и прожектори, които да са втренчени в нея. И на мен щеше да ми хареса, защото едва ли пред толкова народ и обградена от рушащи се мраморни колони, би ми казала „Не“, рискувайки някоя от тях с едно мое преместване на крака на падне върху нея. Ако пък бях по-сигурен в отговора й, щях да й предложа по залез слънце, защото малко хора знаят, че там гледката е като тази в Санторини, но входът е само 4 лева.

АНТИЧЕН ТЕАТЪР ПЛОВДИВ

Остров Света Анастасия

Ако бях се родила мъж и се казвах Иван, щеше да е твърде вероятно да се влюбя в жена, която се казва Анастасия. В такъв случай щях да й предложа на място, кръстено на нея, за да продължи да си мисли, че е единствена и уникална, а именно остров Света Анастасия, намиращ се в Бургаския залив. Тогава няма да има как ме упреква, че не съм й предложил на остров Корфу, защото щеше да е странно тя самата да се казва Корфу, нали?! Плюс това на колко жени им предлагат на остров, какъвто и да е той, където и да се намира?! Не гледайте, че племейтките непрекъснато са по такива. Там ги водят мъже, които вече имат жени, на които навремето са предложили в кв. „Банишора“ в София. Та, за остров Света Анастасия. Там хубавото е, че се ходи с корабче, има ресторант и църква. Дет се вика – три в едно. Годеж, сватба и медено пътешествие за един ден.

ОСТРОВ СВЕТА АНАСТАСИЯ

Дворецът в Балчик

Ако бях се родила мъж и се казвах Иван, със сигурност нямаше да имам аристократичен произход, но щях да работя здраво, за да стана цар я на халвите, я на локумите, я на някой по-сериозен бизнес. Следователно жената до мен щеше да е царица и не би вървяло да й предложа короната в някоя схлупена къщурка. Тогава щях да избера Дворецът в Балчик, в който някога е живяла румънската кралица Мария Единбургска. Бих й предложил там, защото няма да ми се наложи да й купувам букети, тъй като в двора му има цяла ботаническа градина. Толкова цветя на едно място да види, че до края на брака ни няма да има нужда повече и един карамфил да купувам.

БАЛЧИК

Киноцентърът в Бояна

Ако бях се родила мъж и се казвах Иван, със сигурност щях да имам актьорски талант (като всички мъже) - да лъжа умело и да се преструвам на жертва. Тогава щях да предложа на жената на живота си пред някой от декорите в киноцентъра Бояна. Аз щях да се чувствам добре сред бутафорията, с тайната надежда толкова фалшив, като тези декори, да бъде и бракът ни, а тя – като холивудска звезда, знаейки, че там са стъпвали Джерард Бътлър, Джейсън Стейтън и Силвестър Сталоун – все мъже, които биха съжалявали, че не я имат. В родния киноцентър Лондон и Ню Йорк мерят ръст с античен колизеум и автентични римски улици. Недалеч от тях се редят в колона американски вили „от предградията“ и град в духа на Близкия изток. А нагоре по близките гористи склонове на Витоша е скрит страшният „Архипелаг ГУЛаг“. Хитро, обикаляте целия свят за няколко часа и после като ти каже: „Мило, не сме ходили на екскурзия отдавна“, ти отговаряш: „Ми, то не остана къде“.

НЮ ЙОРК В БОЯНА - сн. Nu Boyana

Полковник Серафимово (представям си как припадате от смях, но съм сериозна)

Ако бях се родила мъж и се казвах Иван, същестуваше вероятност да бъда хипи. Щях да пуша трева, да пия бира, да свиря на китара, да живея в каравана и да се обичам с много жени едновременно, докато всички не ме зарежат и не остане само една. На нея щях да й предложа брак на някой музикален фестивал, но тъй като нямаше да имам пари да идем на Tomorrowland или Coachella, щях да я заведа на Meadows in the Mountains. Това е музикален фестивал, който се провежда няколко поредни години в Родопите, край село Полковник Серафимово, но се отличава по много причини от всички останали музикални събития в България през лятото. Защо ли? Защото, за разлика от всички останали фестивали, за този още нищо не сте чували. А сега – сериозно, много е хубаво, поне по снимките. Не съм ходила нито като мъж, нито като жена, защото вече не правя луди неща, понеже сама по себе си съм си достатъчно луда.

 ФЕСТИВАЛЪТ В ПОЛКОВНИК СЕРАФИМОВО, сн. Jack Pasco

Въпреки че с чувство за хумор омаловажих разкоша на тези места, не ми се връзвайте. Отидете, независимо дали ще предлагате брак или там ще търсите на кого да предложите. В хубавото човек винаги трябва да има компания, в лошото – брака - и без това е сам.