МОЕТО ГУРМЕ МОРЕ – КЪДЕ Е НАЙ-ВКУСНАТА ХРАНА НА ЮГ ОТ БУРГАС – 1 ЧАСТ

По принцип знам, че повечето от вас ходят на море, за да пият, а не да ядат. И там ви е грешката. Постарах се да ви изготвя най-обективния ПРАСЕводител в света на морската БГ храна, като лично съм тествала всяка манджичка поне по 2 пъти и ви гарантирам, че ако го следвате, никога няма да върнете изяденото, каквато често е съдбата на изпитото.

МОЕТО КРЕДО

Вследствие на това изследване последните три месеца, прекарани в ядене на стирпор или модерно казано – оризовки, напълно се обезсмислиха, а в края на ваканцията коремът ми небрежно напускаше хавлията ми и преливаше към НЕГОВАТА. Добре че и тоя път си носех за зор-заман цял бански, понеже в околията има само фелдшери с аспирин от Татово време, които едва ли биха се навили да ми направят спешно липосукция. Ама вие не се притеснявайте, не е от храната, просто имам бавен метаболизъм и едър кокал.

Пише, че Черноморието било дълго общо 354 км от горе до долу. Да ви кажа, за мен не съществува нищо от Бургас нагоре и ПРАСЕВодителят не вАжи за там. Първата му спирка е Варвара, не защото нямам какво да каже за Созопол, Приморско и Китен, но ако го направя, рискувам да прецакам нечия резервация. Сега тези, които ме познават добре, ще кажат, че това е измяна, защото от години афиширам любовта си към Синеморец. Не прибързвайте да ме съдите. Ако имаше начин едновременно телесата ми да лежат на Велека, а стомахът ми да стои на трите ми любими места във Варвара – щеше.

Първата спирка на ПРАСЕводителя във Варвара е „Боцмана“ (ул. Лафина 11, 088 408 2293). Преди да започна с хвалебствията, държа да кажа, че е напълно задължително да изпозвате телефонния номер, защото там желаещите да галят небцето с домашни гозби са много, а вие не искате да влезете, да видите отрупаните маси, да ви замирише на рибка, да ви зазвучи джаз и да излезете, защото няма къде да ви настанят, въпреки че местата не са никак малко, нали?! До „Боцмана“ се стига лесно, защото хората са се погрижили да сложат табели навсякъде, а и която и улица да хванете от главната на селото, след кратко лутане, все ще стигнете до там, привлечени или от музиката, или от глъчката, или от аромата на вкусно. Станах боцманка преди 2 години и мисля, че е завинаги. Даже преди да опитам кухнята, се влюбих в това място заради атмоферата. Преди да ми напълнят стомаха, ми напълниха очите и душата. 

БОЦВАМЕ В БОЦМАНА

Ако някога реша да се омъжвам, а ТОЙ да се жени, си казахме, че ще е там. Но само ако го правим един с друг. Менюто на боцманите е разнообразно обаче веднъж като ме спечелиха с разни техни си блюда, друго не ща да близна. Горещо препоръчвам салата „Фатуш“, която поднасят с вълшебен сос и арабско хлебче, домашният им хумус, който също върви с арабско хлебче, панираните калмари, чиято порция бие отвсякъде тези на гърците, както и мидите в един оранжев сос с къри, които не знам как се казват, но определено нямам идея защо съм живяла, преди да ги опитам. Ако не умрете от удоволствие, поръчайте си и десерт. Аз винаги взимам по два – суфле и домашен нуга сладолед, за да е по-сигурна и приятна смъртта. И да не пропусна, обикновено вечерята минава на свещи и джаз, понякога свирен на живо от музиканти – сбъдната мечта за всяка жена, влюбена в безчувствен темерут. Достатъчно е да ви заведе там, брои се все едно ви е направил серенада.

Втората спирка на ПРАСЕводителя е „При Димо“ (0899928851). Намира се до църквата на Варвара, което си е съвсем на центъра, а интересното е, че храмът се е появил там след капанчето, за което голяма заслуга има всъщност самият Димо. Феноменалното е, че всяка следваща година, в която му гостуваме, мястото става все по-голямо и все по-хубаво. Този човек се е погрижил да има къде да ви сложи да спите, къде да се наядете, къде да си спрете колата, къде да играят децата ви и даже къде да четете, защото вътре има любителска библиотека, за каквато повечето училища могат само да мечтаят ( казвам го хем с възхищение, хем с известна доза разочарование). 

ИВАЙЛИНИ ВЪЛНЕНИЯ ПРИ ДИМО

При Димо е единствената ни морска спирка, където нито веднъж не сме яли риба и то не защото не я приготвят фамозно, а защото като ми замирише на цър-пър още от входа, рибите да си стоят в морето. Единственото време, в което тази година спазвах диета, беше докато ми сервират свинския котлет „Варварица“, изпечен на жар. Искам да ви кажа, че от 3 години се опитвам да спра месото и не го правя само заради Димовия котлет. Това трябва да е достатъчно, за да разберете колко е вкусен и как си отива с богатата им шопска салата, каквато за последно съм яла на семеен обяд у баба ми, която недовиждаше и за нея нормалната чиния беше с размер на тава. Към котлета винаги си искам и домашен хляб, който също ми връща спомена за селската фурна, сервиран върху дървена дъска с люта чушка и мерудия. Топя си го в панираните пиперки с доматен сос, омазвам се до лактите и си се чувствам вкъщи – нещо, което в нито един ресторант, в който съм била, не са могли да постигнат само с храната. Естествено, не си тръгвам без десерт, който почти винаги е нуга сладолед с неизвестен за мен, но много хубав топинг. Домашната им торта обаче също не е изпускане, а от зяпането по другите маси разбирам, че и с октопода, рибките и бобеца също е така.

Третата спирка на ПРАСЕводителя е „Старци разбойници е ЧУДО“ ( ул.Павел Вежинов 4, 089 865 7769). Те хората сами са си го казали, като са се кръстили така. Аз само потвърждавам, че са осмото чудо на света и правят чудеса с апетита ми, а понеже и други хора са наясно с техните магически умения, е хубаво да им се обаждате предварително, че да си ви посрещнат както трябва. Преди изобщо да сте седнали при тях и да им гостувате до края на вечерта, ако имате вкус и понятие от изкуство, веднага ще разберете, че всяка вещ там си има история. Заредете добре телефона си, понеже ще ви иска да правите снимки на всеки свещник, огледалце и вазичка. Сега тук ще призная, че докато вечерям при тях, винаги ми минават ужасяващи мисли да си тръгна със сувенир от интериора им, но все още стоически и възпитано се въздържам.

СТАРЦИ РАЗБОЙНИЦИ Е ЧУДО - ОСМОТО В СВЕТА

В менюто на старците няма нещо, което да е излишно и всяка гозба си носи техния почерк. От салатите са ми най-любими няколко - всичките. Особено онези, които са с розови домати, защото са по-вкусни дори от тези от градината на майка ми (мамо, ако четеш това, не се сърди и не ми слагай отрова в салата). Най-прясно обаче ми е впечатлението от доматената с мус от сирена, маслинова паста и босилек. Способна съм да напусна работа, понеже повече отпуска не мога да си взема, само заради още една порция от нея. Тази с печения патладжан и орехите също е жестока, както и хумусът им с кимион, тиквичките на фурна с козе сирене, орехови ядки и мед и разбира се, свинските им ребърца. За боба от обедното меню и содените им питки се носят легенди из цялото Южно Черноморие, но тях още не съм ги опитвала. За сметка на това в десертите почти нямам пропуск (каква случайност). Аз съм от хората, които не могат да мислят, да обичат и да спят хубаво, ако първо не са яли сладичко, а старците винаги се грижат да ми е добре и да не извърша някое тежко престъпление от умопомрачение. Нуга сладоледът им, лимоновият чийзкейк и йогурта са второто най-хубаво нещо на морето, след самото море. 

И трябва да ги опитате ако не до края на лятото, то до края на живота си!