МЕСТАТА С НАЙ-ВКУСНИ ДЕСЕРТИ ОКОЛО СТАРА ЗАГОРА

„Понякога искам да получа анонимни тъмночервени рози по куриер, возещ се в бяла баничарка. Понякога искам да се събудя в 2, когато навън е само луната, от фалшивите тонове на китарата на някой луд под прозореца ми. Понякога искам пенливо вино в издължени кристални чаши, ягоди и бял шоколад. Понякога искам диаманти в кадифени червени кутийки, които сервитьорът в онзи баровски ресторант да ми носи точно преди да реша изневиделица да си тръгна. Понякога искам да ме води на сладкарница, да ми поръча торта „Гараш“, мелба, толумбички и саваринка, да стои и да гледа как алчно ям, а накрая да намери салфетка, с която да изчисти следите от лакомия по лицето ми. Понякога искам...Предимно, когато забравя какво имам“, съм написала самата аз преди 3 години. Жив и здрав да си, Фейсбуко, че ми напомни, че и в моята глава е живяло онова животно, наречено романтика. От тогава до сега са се променили две неща – животното умря и вече не искам от него понякога да ме води на сладкарница. Просто стана задължително да го прави. И ако питате как съм го постигнала – отказах се от всички останали неща – китари, луни, ягоди, рози, пръстени и други глупости. Приоритети. И на някои жени любовта им минава през стомаха.

TRUE LOVE

Въпреки че всичко, от което се нуждаем, е просто обич, малко захар никога не може да ни навреди. По този повод реших да ви направя едно кратко списъче с местата с най-вкусни десерти, на които ТОЙ обичайно ме води, когато по принцип съм за психиатър. Все пак шоколадът е по-евтин от терапия. Освен това изобщо не е нужно да си запазваш час.

На нормалните хора чистият въздух, разходките и чаят сред природата им действат успокояващо, но мен чаят може да ме успокои само ако го лисна в нечие лице, независимо дали ще е на чист въздух или не. Да ми подейства истински може само нещо сладко, сервирано в чиния. И за да не кажете, че не съм пробвала по стандартния начин, до ресторанта на хотел „Еделвайс“, от южната страна на връх Бузлуджа, 0888 372 444, стигнах точно след една трагична разходка. Нямах време да разгледам цялото меню, макар че хората от съседната маса разпънаха на кръст сервитьора за някакво шпикова свинско, опитвайки се да измъкнат рецептата и увещавайки го, че няма да я ползват за комерсиални цели, от което разбрах, че готвачът явно наистина си го бива. Не че подценявам салатите и основните, но те са просто храна. Десертът е друго нещо. Понеже всичките предложения в менюто на „Еделвайс“ изглеждаха достойни да ми лекуват лошото настроение, поръчах два. Френската селска торта с боровинки беше по-добра от всеки антидепресант, попадал пред очите ми, но преди да ми донесат мелбата. Въпреки че ТОЙ каза, че такива ядат само 5-годишните, понеже с тях обикновено вървят подаръци от сорта на воден пистолет и гащи за кукла Барби, АЗ казвам, че мъжете от десерти нищо не разбират. И ако не вярвате в думи, погледнете снимките.

"ЕДЕЛВАЙС"

Винаги съм се чудела защо казват, че гофретите са десерти. Те трябва да си имат отделно, свое си място. Все пак съществува уред гофретник, а тортник, тирамисуник и щруделник няма. Както и да е. Друг път ще се боря и срещу тази несправедливост. Отварям темата за горфетите, защото, видиш ли, знам къде ги правят вълшебни. Всъщност това място го пазя в абсолютна тайна вече цяла година от страх да не би следващия път, когато ида, да няма свободни места за мен. Така че оценете щедростта ми високо. G&D coffee, ул. „Цар Иван Шишман“ 81, Стара Загора, 089 938 5034, се намира точно до ГПЧЕ „Ромен Ролан“. Заглавието не означава Габана и Долче наобратно, а инициалите на създателите му, предполагам. За тях знам само че са удивително семейство, живяло дълги години в Гърция, където получили вдъхновение и решили да освежат Стара Загора със своето уютно кафене. Разбрах за тях, когато се мотах по работа в района, намерих техни брандирани чаши в една кофа за боклук и си казах: „Ивайла, щом имат течни десерти (шейкове), представи си какви други неща предлагат“. Открих ги. И стоях 5 минути пред вратата, оглеждайки интериора. Толкова семпло, толкова арт, толкова вкъщи. После разбрах, че даже едното от прозорчетата донесли с автобус чак от остров Миконос, за да пренесат атмосферата, а на едната стъклена врата има огромно сърце с мили бележки и послания, с които можете да Й/МУ намекнете за чувствата си и без думи. Ако идете, пийте задължително от шейковете им с шоколад и други вкусове, които при мен не важат, когато има шоколад. И яжте гофрета, отново с шоколад, на която шоколадът е повече от самата гофрета. За любителите на соленото имат и чудесни сандвичи, но все пак девет от десет човека обичат гофрети, десетият обикновено лъже.

G&D COFFEE

Ресторант „Лазур“ край язовир „Копринка“, 0431 630 55, си го спомням от детските години, когато нашите ме водеха и ме караха насилствено да ям риба. Предимно мама, която упражняваше дори силови методи, за да си отворя устата, а аз си мислех, че ако тя не ми избие зъбите до края на вечерта, аз ще си ги избия доброволно сама, за да имам оправдание, че не мога повече да я ям тая пъстърва. Да знаете само как съжалявам за тия времена. Ако знаех, че имат такива десерти, всичката риба от язовира щях да погълна в името на един чийзкейк. Уви, доста по-късно осъзнах, че ако някой ресторант около Стара Загора заслужава да му викат там с онова префърцуненото „гурме“, то заслужава и трябва да е „Лазур“. Не само защото е вкусно, а защото така ги декорират тия чинии, бе, че се ужасяваш да си забодеш вилицата в тях, щото имаш чувството, че пробиваш картина на Пикасо. Освен чийзкейка, който е небостъргач от разни вкусотии, кошничките с шоколад, тирамисуто и брюлето също заслужават внимание. То сигурно на много места са хубави, но само там вървят и с гледка. Господ е дарил ангелите с крила, а нас – с крака, за да стигнем до „Лазур“ и да разберем що е то рай. Понеже след смъртта, гаранция, че ще го видим, никой не ни дава.

"ЛАЗУР"