5 РОМАНТИЧНИ МЕСТА ЗА ТЕБ И ТВОЕТО ЛИБЕ

Местата, които посещаваме, са специални най-вече заради хората, с които ходим там. За мен специална е пейката пред третия вход на блока на „Тюлбенска“ 53, където веднъж решихме да станем гаджета и 5 години и половина по-късно още не сме съжалили за това решение, поне не много. Специален е кварталният магазин, от който ТОЙ ми купи първия подарък, а именно студен чай и пакет тиквено семе. Специално е вече несъществуващото легендарно за моя град кафене „Мира“, където ходехме в продължение на година, докато ми мине срама и се примиря, че съм паднала в жертва на един нищо и никакъв мъж.

ПО ПЪТЯ КЪМ ПЕЙКАТА НА ЛЮБОВТА КРАЙ ДРЯНОВО

Специален е тротоарът, на който за пръв път паднах като талпа пред него. Специална е поляната от първия ни пикник, на който ме ужили насекомо от неизвестен произход и той ме видя обезобразена. Много преди да бъде готов за това. Специална е улицата, на която за пръв път го зарязах, специално е стълбището, на което за пръв ми се извини, специален е втори сектор на автогарата, на който всяка седмица се разделяме и събираме, защото понякога работата и УНСС са по-силни от любовта. Специални са всички места, на които сме били, сме и ще бъдем. Специален може да бъде целият свят. И стига вече с тия скъпарски Малдиви, бе. Те не са място за любов, а за изневери. Да се обичате обаче ей на тези 5 места е напълно безплатно. Нищо че в любовта безплатна е само Луната.

ПЕЙКАТА НА ЛЮБОВТА, ДРЯНОВО

Както казваше баба ми, любов значи да си седнеш на гъза. Сигурно по смисъла на този бабин закон за сядането са създадени толкова много пейки на любовта из цял свят. В един от последните слънчеви уикенди на годината с моето последно либе поседнахме на най-хубавата от тях. Нямам идея защо Пейката на любовта край Дряново е наречена така, но знам, че си заслужава името. И тя, както любовта, често си сменя цветовете. Както любовта, предлага хубава гледка към света. Както любовта, има пропаст, в която можеш да се размажеш, ако прекрачиш оградата. До нея се стига като се тръгне от Дряновския манастир. Минава се през цялата обител, стига се до пещерата Бачо Киро и се хващат каменните стълби, които водят някъде нагоре. Из цялата екопътека има разкошни влюбени табели, които ще ви държат във верния маршрут. Самата пейка дълги години е била в забвение, а ентусиасти от младежкото сдружение „Мога“, които явно наистина си могат, й връщат живота. До нея има и пощенска кутия за любовни писма, в която воайорски надникнах. Освен традиционните В.Н.Л., В.Н.С. и В.Г.З. имаше и затрогващи послания, обикновено написани от жени. Тогава си помислих колко е нелепа любовта -жените обичат да пишат за нея, а мъжете – да я изживяват, не да я четат.

ИЗГЛЕДИ ОТ, ДО, НАД, ПРЕД, ВЪРХУ ПЕЙКАТА НА ЛЮБОВТА, ДРЯНОВО

МЕТАЛНОТО СЪРЦЕ, ДИМИТРОВГРАД

Доскоро, когато чуех Димитровград, винаги се сещах за Митко Пайнера и димитроградския пазар, на който преди 18 години започна най-здравата връзка в живота си – тази между мен и моята възглавница. Купиха ми я нашите в един найлонов чувал за около 15 лева и 18 години по-късно смея да твърдя, че тя е единствената, която никога не се отказа от мен и не ме предаде, въпреки че й тежа всяка нощ. Ама предаността е взаимна, защото аз главата си давам, но възглавницата – никога. Та, Димитровград вече не е Меката на силикона, плейбека, перхидрола и битаците, той е град на любовта. От 2014 насам в сърцето му живее огромно метално червено сърце, горе-долу с размерите на моето. Високо е близо 3 метра, широко 1.60 и тежащо половин тон. Монтирано е върху постамент до входа на парк „Марица", в близост до Голямата пейка, стол и маса, с които градът се прочу. 3-метрото червено сърце вече е отрупано с катирани, с които много двойки са заключили любовта си, но аз не съм сред тях, не защото съм сигурна, че няма да я изпусна, а защото считам, че с пистолет и добра дума бих постигнала повече, отколкото с катинар и добра дума.

СЪРЦЕТО НА ДИМИТРОВГРАД

ЛЮБОВНАТА ЧЕШМА, ТРЯВНА

Когато последно ходихме в Трявна, в колата нямаше багаж, а седем 10-литрови туби, в които исках да пълня вода от Любовната чешма. Това го реших, когато прочетох, че ако пиеш от нея, оставаш завинаги с човека, с когото си. Познайте какво ми мина през акъла – че ще го карам да пие от нея 3 месеца, за да си подсигуря любовта му и в следващите ни 1346 прераждания. ТОЙ обаче не се нави и ме заплаши, че с този насилствен акт го подтиквам до края на живота си да пие само уиски. В общи линии така приключва моята любовта история с Любовната чешма в Трявна. Истинската обаче е далеч по-впечатляваща. Тя разказва за тайната любов между млад резбар и най-красивата тревненска девойка. Младият резбар не бил признат за майстор от местния еснаф и нямал смелостта да поиска ръката й. Тогава решил да се покаже пред Бога и да вае мрамор, най-трудният материал. Сътворил чешма, като изваял образа на любимата, а водата била символ на вечно слетите им души. Сега вече можел да поиска Божията благословия и ръката на девойката. И до днес водата от тази чешма тече с еднаква сила през цялата година и никога досега не е пресъхвала.

ЧЕШМАТА НА ЛЮБОВТА, ТРЯВНА

ПЕЙКАТА НА ЛЮБОВТА, #ВАРНАМАЙКА

Варна е много повече от град на морето и сините вълни. Варна е град на любовта. И то не само за руските, полските, холандските и прочее туристки. Във Варна няма как да не се влюбиш. Дали в човек, във въздуха, в улиците или в самата нея, няма значение. Въпреки че из всичките й 238 квадратни километра сигурно има хиляди любовни места, предвид стотиците хотели и хилядите легла в тях, само едно носи любовно име. Пак е пейка, пак е на любовта и пак е направена от младежи. Намира се в Морската градина, под Терариума, до паметника на граничаря. В близост до нея има още десетки пейки и всичките са с изглед към морето, но тази е създадена по специален начин. А специалните неща са винаги с, от и за любов.

НАЙ-ВЛЮБЕНАТА ПЕЙКА ВЪВ ВАРНА

КАМЪКЪТ НА БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ, ПОБИТИ КАМЪНИ

Пише, че местността Побити камъни някога е била пустиня. Ако приемем, че е така, знам къде е нейният оазис – в средата на един камък, наречен Камъкът на Божествената любов. Тези скални образувания съществуват в България от хиляди години, а едва преди няколко една влюбена жена от София, отишла просто да ги разгледа, вижда процеп в една от тях, който е с перфектна форма на сърце. За него легендата разказва, че се появил, когато влюбен момък прегърнал своята любима и от под краката им бликнал извор с чудодейна вода, която абсолютно наистина тече на 2 километра от там. След жената, която първа видяла сърцето, отишли още много, но не всички могли да го открият. Оказало се, че има точно определени дни в годината, в които слънцето достига определена височина и така огрява камъните, че в кухината влиза светлина, изглеждаща като сърце. Историците казват, че може да се види само през лятото, когато времето е ясно. Ето, даже и в природата, любовта вирее само ако няма облаци.

КАМЪКЪТ НА БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ, сн. kotakafelix.wordpress.com