НАИСТИНА ЛИ СИ ОТИДЕ ЛЯТОТО?

Лятото свърши. Даже и циганското. Трудно ми е да го повярвам, защото в тази държава циганиите никога не свършват. Септември се оказа поредният лъжлив мъж в живота ми, който ми обещаваше още един уикенд на морето, вечеря под звездите и разходка по сандали. Не че не му стигнаха парите, просто не му стигна слънцето. Не го виня, опита се да бъде август, а октомври даже няма и да пробва.

В ЕДНО ЛЕГЛО С ОКТОМВРИ

Мразя да обичам октомври. Чувствам го като предателство към август, но понякога е толкова красив. Той е от онези любови, които те карат да се кротнеш, да ядеш пилешка супа вместо таратор, да събираш шишарки вместо миди, да купуваш Терафлу вместо Лопедиум и да подсмърчаш в кревата, вместо да си лющиш изгорялата кожата на пясъка. Октомври никога не ти разрешава да бъдеш хубава. Не и колкото него. Съсипва ти косата с дъждовете си. Скапва кожата ти с вятъра си. Разваля ти настроението с късия си...ден. И непрекъснато те кара да ядеш, докато не станеш извънредно дебела и не ти каже, че той, разбираш ли, те напускал, имали сте разминаване в характерите, но не те спирал да бъдеш с други, чувствай се свободна да опиташ с ноември.

В КЛЕТКАТА НА ЕСЕНТА

Преди да си тръгне, искам да му кажа, че го мразя, защото нощите с него са студени. Не ми разрешава да отварям прозореца. Крие с облаците си звездите. Непрекъснато ме лъже, че ще пусне парното, а духалката, която ми купи, прави сметки, които той не иска да плаща. Мразя го, защото нон-стоп ме разболява. Не ме води да пазарувам на никакви различни места от аптеката. И диетата, когато съм с него, е напълно невъзможна. Мразя го, защото ме накара да прибера всичките си красиви обувки в шкафа. Защото не ми разрешава да нося рокли и ме принуждава за гледам сълзливи сериали. Мразя го, защото е тиквеник и любовта му е с вкус на тиква. Дойде ли той, навсякъде почват да предлагат кафе с вкус на тиква, вино с вкус на тиква, торти с тиква, свинското е с гарнитура тиква, даже и бонбоните имат тиквен пълнеж. Мразя го, защото единственият му празник е Хелоуин. И, не, нямам нужда от костюм, защото октомври така или иначе ме превръща във вещица.

ХУДОЖНИКЪТ ОКТОМВРИ

Обичам го, защото е пиршество за очите. 46% от територията ни е покрита с гори, а той е художник и ги прави да изглеждат наистина красиви. Обичам го, защото

с никой друг месец не мога да пия тъй сладко мляко с какао и канела. Обичам го, защото с него за пръв път всяка година палим камината. Обичам го, защото ми подарява топли чорапи. Защото носи кестени, пече ги и ги поднася опаковани във фунийки от вестник. Защото му е твърде студено за бяло вино, твърде топло за червено и винаги сервира розе. А аз обичам розе. Обичам октомври, защото той обича изкуството. През него театралният сезон е в разгара си, филмовият афиш е пъстър и само той е способен от скука да ме накара да вляза в някой музей, в който последно ме водиха недоброволно от училище. Октомври знае, че женското сърце се топли лесно. Когато няма слънце, има свещи. Които миришат на есен. И ябълки.

ЕСЕН Е, КОГАТО СЪБИРАШ ЛИСТА ВМЕСТО МИДИ