ТАЙНИТЕ КЪТЧЕТА НА ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Знам, че от 7 милиона българи, родом от 257 града и 5045 села, точно 7 милиона българи смятат и себе си, и родните си места за велики. По документи обаче само един град е истински велик и това е Търново. Не че Великий Каспичан, Велико Сунгурларе, Велика Якоруда звучат зле, но засега бг гражданите имат право да кръщават по собствено усмотрение само децата и добитъка си. 

САМОВОДСКАТА ЧАРШИЯ

Ако някога сте се съмнявали дали Велико Търново наистина е велико, сега ще разсея всичките ви съмнения. Много е вероятно, когато сте били в трети клас, госпожите да са ви водили на еднодневна екскурзия там, от която единственият ви спомен е как повръщате върху другарчето си по седалка в автобуса. А неговият единствен спомен е как цял ден мирише на вашето повръщано. Въпреки това е също толкова вероятно да можете да познаете Царевец на картинка и да сте чували за Балдуиновата кула, минимум от оная песен на Румънеца и Енчев. Търново е като Рим и там забележителности, които се виждат с просто око, има на всеки метър. Но вашето око не е просто, разбира се, затова ще го насоча към НЕзабележимите ЗАбележителности на Велико Търново.

ХОТНИШКИЯТ ВОДОПАД

По принцип опитът ми с водопадите е трагичен. Първият, на който отидох, беше Райското пръскало по време на детски лагер край Калофер, където, за мой ужас, едва не бях удушена от една възпитателка, докато се плюнчех над таратора си. Поради това разходката до Райското пръскало ми се стори адска и повече не ща да го виждам даже на картинка. Вторият ми опит бяха Крушунските водопади, на които настоявах ТОЙ да ме заведе. Понеже не искаше, аз му бях виновна за всяка дупка по пътя, а в Северна България е ясно, че те са хидяли. И когато стигнахме, бях толкова изтощена от клетви и псувни, че единственото, на което се насладих, не бяха водопадите, а кебапчетата, които продават под тях. Третият ми опит беше Видимското пръскало, за което вече съм разказвала, че намери да пресъхне баш когато бях била 4 часа път пеша до него. Четвъртият и единствен успешен опит до момента е Хотнишният водопад, който се намира на има-няма 20 километра от Велико Търново. Освен че безспорно е красив, е на толкова удобно място, че едва ли не можете да паркирате колата си вътре в него. Водата му е във феноменален цвят, като тази в гръцките лагуни, наоколо няма луди туристи, които да ви развалят снимките, а за ентусиастите са направили и екопътека, в края на която можете да го зърнете от птичи поглед.

ХОТНИШКИЯТ ВОДОПАД - КЪСЧЕ ОТ РАЯ

УРА, НЯМА НИТО ЕДИН ТУРИСТ В СНИМКАТА МИ

САМОВОДСКАТА ЧАРШИЯ

Почти във всеки град в България има стара калдъръмена улица, отрупата с дюкянчета и работилници. За разлика от тези в Несебър и Банско, на Самоводската чаршия никой не ви подвиква да си купите български сувенири, произведени в Китай, не лъха на шкембе с чесън и от никъде не звучи Илка Александрова или Володя Стоянов. Там е хем живо, хем тихо, мирише на захар и на топъл хляб, а отскоро Самоводската чаршия прилича малко на творческия квартал „Капана“ в Пловдив. Вярно, арт инсталациите са прости пребоядисани кофи за боклук и не са внушителни като „Плаващите кейове“ на Кристо, но пък са доста по-разбираеми за простовати хора като мен. Ако все още не намирате достатъчно убедителна причина да отидете там, ще ви кажа, че захарните петлета в шекерджийницата са разкошни, а аз знам, че девет от десет човека ги обичат. Десетият обикновено лъже.

НЕБЕТО НАД САМОВОДСКАТА ЧАРШИЯ Е ПО-СИНЬО

ДЮКЯНЧЕ ТУК, ДЮКЯНЧЕ ТАМ

EGO PIZZA & GRILL

Както знаете, за мен забележителностите в един град се изразяват в това да има хубави места за ядене и пиене. Според личната ми класация Търново чупи рекорди и мога само да съм благодарна, че не живея там, защото най-вероятно вече щях да бъда участник в предаването „Моето 300-килограмово тяло“. В общи линии цялата търговска улица, а и не само, е зарината с китни ресторантчета и където и да седнете, няма да сбъркате. Освен че храната навсякъде е добра, от първото до последното имат панорамна гледка, която определено влияе на апетита. Личният ми фаворит обаче е „EGO PIZZA & GRILL“ (ул. „Стефан Стамболов“ 79 и ул. „Независимост“ 170). Както се подразбира, силната им страна са пиците, но са добри и във всичко останало. Освен това гледката от тяхната тераса определено е най-хубава и поради тази причина миналата седмица едва не влязох във физическо съприкосновение с дама от чуждестранен произход, която така се беше устремила към последната свободна маса на балкона, че без малко, естествено с моята любезна помощ, да полети от него. За да не ви съдят за убийство по непредпазливост, ползвайте си телефона и си направете резервация, а не си рискувайте бъднините (като мен) за блат от тесто с прошуто, свежи домати, рукола и горски гъби, за който, между другото, наистина си струва да убиеш. Разни хора, разни апетити. Докато приятелките на Ивайла се бият за мъже, тя се бие за пици.

ПИЦА ИМА НА МНОГО МЕСТА, ПИЦА С ГЛЕДКА - САМО В "ЕГО"

ПЕКАРНА „АСЕНЕВЦИ“

За десерт съм ви приготвила най-доброто място за десерти в Търново – пекарна и сладкарница „Асеневци“ ( ул. „Народни будители“ 21). В този свят калории дебнат отвсякъде, но си е друго, когато имат хубав външен вид. То така е и с хората. Пекарната е вдъхновена от Италия и ароматът на прясно извадени от фурната соленки и сладкиши се носи още пред вратата й. На самообслужване е. И Слава Богу, де. Иначе нямаше да спра да поръчвам, а така трябва да се става от масата и да се ходи до витрината, за да си вземеш още нещо. След втория десерт обаче бях напълно неспособна да се вдигна от стола, даже с разкопчан панталон, ама любовта и лакомията оправдават всичко. 

АЗ ИСКАМ ПЛОСЪК КОРЕМ, А ДУШАТА МИ - ДЕСЕРТЧЕ

МАЛКА ИТАЛИЯ В ТЪРНОВО

И както е казал Труман Капоти: „Велико Търново е като да изядете цяла кутия бонбони наведнъж“. Само че май го беше казал за Венеция, ама то все едно и също.