КОГА ПОСЛЕДНО БЕШЕ НЯКЪДЕ, КЪДЕТО ИМА КИСЛОРОД?

Единствената причина, поради която питаме другите хора как е бил уикендът им, е, за да им кажем как е бил нашият. Аз даже няма да ви питам. Направо ще си кажа.

МОЯТА ВИЛА ВИЛЕКУЛА

Понеже сме в грозен сезон, в който красива е единствено планината, гледам да прекарвам повече време там, преди да й окапят листата, както окапа моето желание за живот. Харесвам Родопите, защото са хубави 4 сезона. Това не го може даже морето, да ме прощава. Открих, че есента е перфектното време да идеш в Пампорово, особено ако не можеш да караш ски (като мен – срам за майка ми, която още си пази сервизите, завоювани на ски състезания). По това никакво време на годината в Пампорово не работи нищо. Освен слънцето. И това е напълно достатъчно. Няма чужденци, няма сноби с палта от норки, които говорят само за „баси якото изкарване в Пампорово, нема такова изкарване“, няма чевермета, няма жълт сняг. Има само кислород. А вие кога последно бяхте някъде, където имаше кислород?

КЪДЕ ДА СПИТЕ?

Когато пътувам, винаги избирам места, на които има удобства от първа необходимост – минимум хидромасажна вана в центъра на стаята, водно легло и нужник със златно покритие. Шегувам се. Интересува ме само да има креват и човек, с който да го споделя. Честно казано в днешно време е по-трудно да си намериш удобно легло, отколкото удобен мъж. Но аз и по двата параграфа съм си подсигурена (злорадствам). В Пампорово има 108 места за настаняване, 100 от които са огромни хотели, дело на някакви самовлюбени грандомани. Не казвам, че аз не съм спала и не спя в такива. Но всеки път след това имам чувството, че съм се търкаляла в завивките на някое хиалуроново чудовище и 68-годишният му любовник и имам необходимост непрекъснато да се къпя, за да отмия заразата. 

АЗ И ТОЙ В КЪЩАТА НА ЛЮБОВТА

Понякога обаче съдбата, в частност букинг.бг, се отзовават на молитвите ми и намирам истински хубави места, на които още преди да отида, мечтая да се върна. Такова е вилно селище „Малина“ в Пампорово (+359 309 583 88). Оказа се, че го има доста отпреди изобщо нашите да са кроили планове да ме създадат. Разполага с общо 30 дървени къщички, а всяка от тях побира по 4 души. Да знаете само, че спалнята е една. В другата стаичка леглата са отделни и са по-скоро подходящи за приятели, деца или скарани двойки, които ако пък чак толкова не се понасят, на долния етаж има и диван. Спала съм наистина на много места (държа да отбележа, че винаги е било с един и същ мъж), но за пръв път се почувствах все едно спя в къщата на мечтите си. Ей така, както изглеждаше нашата вила №4, си представях навремето Вила Вилекула – дървена, топла и сгушена в безкрайна борова гора. Една нощ в къщата на мечтите ми струва между 70 и 90 лева, но за този уют бих платила и много повече.

МОМЕНТИ В "МАЛИНА"

ЧОВЕК ПРЕКАРВА ЖИВОТА СИ НА ДВЕ МЕСТА - В ЛЕГЛОТО И В ОБУВКИТЕ СИ. ЗАТОВА Е ВАЖНО ДА СА ХУБАВИ

КАКВО ДА ЯДЕТЕ?

Обичам хубавите ресторанти, порядъчно изгладените бели покривки, кристалните чаши и менютата с калиграфски шрифт. Но понякога имам нужда да ям селска наденица. Изпечена на огън и пльосната в пластмасова чиния. Пампорово ми сбъдна желанието, защото нито едно заведение там не работеше, но ние се бяхме подготвили и си носихме скара за огън в багажника, където само скара, разбираш ли, нямаше. Тъй като сме толкова влюбени един в друг, акълът не ни стигна да се сетим, че все пак трябва и нещо, което да се сложи върху тая скара. Така започна нашата сага „Преследването на наденицата“. След като обиколихме цяло Пампорово и установихме, че в момемнта, освен терени за строежи, друго не се продава, се наложи да стигнем чак до Чепеларе, където пък разнообразието от супермаркети се свежда само до 1. И това не го казвам, за да се оплача, а защото страдам носталгично за времената на амбалажната хартия и насипните вафли, които там още не са свършили. Вече подсигурили наденица, с песен на уста, се върнахме в нашата вила №4, за да видим, че гостите на останалите 29 вече са напалили огньове и са омирисали до Смолян на цър-пър. А ние, жалките, още дърва нямахме. Те, хората, измислили дървените въглища, ама Ивайла - не, та не, искала сама съчки да събира. С особени мъки ги запалихме на огнището, което всяка къщичка си има, и с още по-особени мъки си опекохме вечерята. За сметка на това беше най-вкусната, която съм яла някога. На същото мнение очевидно е била и лисицата, която през нощта изтараши боклука и се наложи на сутринта, вместо като истинска мечтателка да събирам мъхчета, шишарки и тревички, да събирам остатъци от найлонови торби в периметър от 1 км. За закуската ни се бяха погрижи от „Малина“ и сега е моментът да им благодаря за легендарните мекици и домашния мед.

ГОТВИМ ВЕЧЕРЯТА

КЪДЕ ДА СЕ РАЗХОДИТЕ?

За да обиколите всички великолепни места край Пампорово, ще ви трябва минимум седмица. Хубавото там е, че и да ви се прецака планът, винаги има резерва. Това го казвам след 2 нервни кризи, провокирани от факта, че не можах да се кача на лифта до връх Снежанка, защото той баш сега не работеше. Ако не беше станало така обаче нямаше да стигна до Смолянските езера, които са на по-малко от 20 км от Пампорово. В миналото са били над 20, но днес от тях са останали само 8. Признавам си, че не ги обиколихме всичките, защото и най-великите туристи понякога ги мързи, но и това, което видяхме, ми е достатъчно, за да се върна там отново. 

СМОЛЯНСКИТЕ ЕЗЕРА

На следващия ден се отбихме до Чудните мостове. Сега разбирам защо им викат така - докато пътуваш към тях, се молиш на чудо, за да оцелееш и да не пропаднеш в някоя канара. Тия 30 минути пътуване скъсиха живота ми с 16 години. А моите истерии скъсиха неговия минимум с 25. Мъката си заслужаваше, защото гледката е наистина забележителна. Освен това Чудните мостове се оказаха и чудно място за шопинг. Особено ако имаш слабост към мурсалския чай, домашното сладко и терлиците с едра плетка.

ЧУДОТО НА ЧУДНИТЕ МОСТОВЕ

ЧУДОТО НА ЧУДНИТЕ МОСТОВЕ 2

Идете да загубите един уикенд във вили „Малина“ в Пампорово, защото загубеният уикенд никога не е загубен.