ТАЙНИТЕ КЪТЧЕТА НА СТАРА ЗАГОРА: НОВА ГОДИНА – НОВ ЛЮБИМ РЕСТОРАНТ

Нова година – нов късмет. В моя случай – нов ресторант. Ако сте чели новогодишния ми пост с обещания, вече разбирате, че съм се провалила гръмко с едно от основните, а именно да наблягам повече на духовната, а не на храната за стомаха. Да, ама в едната седмица, в която изповядвах новото си кредо, почувствах, че губя смисъла на живота си - да бъда в услуга на гладния народ. Все пак знам, че е по-трудно да си намериш добро място за вечеря, отколкото добър мъж, с когото да я споделиш.

ВЛЮБЕНАТА ВЪВ ВИЕНТО АЗ

Аз по второто проблеми, да чукна на плочките на корема си, нямам, затова съм посветила цялото си време на издирването на хубави ресторанти, пък вие си пропилявайте живота с хубави мъже. От мен да знаете обаче, че те са като часовниците. Верни няма, но се срещат тук-там точни. После пак ме питайте защо ходя по ресторанти, а не по мъже.

Последният, с когото преживях голяма и изпепеляваща афера (все още говоря за ресторанти), е новото бижу на старата Стара Загора. 

МОЯТ НОВ ЛЮБОВНИК - КРАСИВ И ВЪТРЕ, И ВЪН

Казва се „Виенто“ („Цар Симеон Велики“ №105, 088 330 6080) и се намира на мястото на бившия „Ескейп“. Какво да ви кажа – беше любов от пръв поглед. Вече цяла седмица не спирам за мисля за него. За невероятните му дървени маси, за безумно красивите му стени с буйна зелена растителност, за страхотната му салата с мариновани патладжани, домати и домашно козе сирене, за меденото му розе, за пъдпъдъците му – да, за пъдпъдъците му, посипани с рози (не се шегувам, има ядливи), за хубавата му приглушена музика, за десерта му с течен шоколад, ягоди и маскарпоне, за изящните му чинии, за цените му, защото са повече от мечта, и за сервитьора му (тук вече се пошегувах, надявам се моят мъж, когото обичам също толкова страстно, както и този ресторант, да прочете тези скоби. Ще ги болдна, джъст ин кейс).

ПЪДПЪДЪЦИ, РОЗИ И ОЩЕ НЕЩО

„Виенто“ е новата ми ресторантска тръпка, с която планирам да изживея една дълга любов. И понеже съм ревнива до болест по всички други параграфи, поне по отношение на хубавите места за храна съм ларж. Идете във „Виенто“ да ви се завие свят и на вас и наистина си поръчайте пъдпъдъци. Признавам, имах резерви, защото винаги, когато ям животинско, си представям как роднините му ме намират и изяждат мен, но щом си получих чинията, плейтната като от готвач със звезда Мишлен, всичките ми страхове се разсеяха. В нея, освен вкусно месце и пюре от кореноплодни, имаше и рози. 

Вярно, за ядене, ама на вас кога последно някой ви подари рози?!