СНИМАЙ СЕ ВЪВ ФОТОКАБИНА, НАПРАВИ СИ СПОМЕН ЗА ЦЯЛ ЖИВОТ

Като дете ненавиждах да се снимам. Мама непрекъснато ме преследваше с един аналогов фотоапарат, от онези с лентите, и ме подканяше с „щрак, Марийке, на портрет“, а Марийка, тъкмо се вдъхновила и решила да направи стойка като от списание, и като разпечатат лентата, гледаш я – всяко око в различна посока, всеки зъб – и той. Фобията ми от апарати продължи до след пубертета. Обажда се чат-пат и днес, когато вече се снимам много по-често, но изискванията ми са по-високи от тези на Хайди Клум, разбираш ли. И това не от суета, а от посттравматичния стрес след „щрак, Марийке, на портрет“. Днес за хубава снимка съм готова на почти всичко. Не и да бъда ударена от волтова дъга, но все пак, на почти всичко.

В ЖИВОТА НЕ Е ВАЖНО ДА СИ НА ФОКУС, ВАЖНО Е ДА ТЕ ИМА В КАДЪРА. 

Истината обаче, че за една хубава снимка не ни трябват хубави дрехи, хубав грим, хубава светлина и хубава тройна про ейдж ди не знам си колко мегапиксела камера, а просто хубав момент. На 23-годишната Ивайла все още й е трудно да го проумее, но 73-годишната Ивайла, дай боже да има такава, ще съжалява, че се е снимала преди дискотека, а не когато е била истински щастлива.

Един ден, когато смартфоните, апаратите, камерите и лаптопите умрат, с тях ще умре и миналото ни. Защото след всяко селфи, един албум се самоубива. Тогава, щем - не щем, ще имаме на хартия само снимките от личната карта, бележника от 6-и клас, а аз и тези от Марийкиния период, които могат да служат за всичко друго, но не и за показване пред хора. Сега е моментът да поправите този пропуск, преди да е станало твърде късно.

Всички сме гледали онези бозави американски филми, в които група приятели се напиват с текила, влизат в някоя улична фотокабина, правят се на маймуни, а после кабината изплюва резултата в хартиен вариант. И на тези снимки всички от групата приятели също са кривогледи, досущ като на личните карти, но камерата е толкова лоша, че почти не си личи. Винаги съм искала и аз. Не да съм кривогледа и да се напивам с текила, де, това вече съм го преживявала, а да се снимам в улична фотобудка. 

Вярвате ли ми, не знаех, че такива наистина съществуват. Още по-малко, че едната е на 200 метра от къщи. Кво да ви кажа. Определено това са най-лошите и най-хубави снимки в живота ми едновременно. Заслужаваше си трите лева, в нашия нелеп случай 6, и сега хейтърите могат да казват каквото си искат, но само не, че е фотошоп.

Фотокабинки за моментни снимки в София може да намерите в Joy Station  – разположена е до входа. На ниво -2 в мол Paradise и на изхода на подземния паркинг на Ring мол - ниво -1, точно под LIDL. Ще ви дам и няколко практически съвета. Четете инструкциите, за да не платите 2 пъти, както ние направихме, и после машината да разпечата бройки в количество като за предизборна кампания на ГЕРБ. Гледайте, където е написано да гледате, за да не излезете като изнасиления Стоянчо (ако не знаете кой е той, вижте мен на първия кадър). Задължително си изберете сами рамките, защото аз не го направих като хората и сега на снимките ни има китайски надпис, който е много вероятно да означава някоя псувня. И не забравяйте през цялото време в кабинката да повтаряте „брюкселско зеле“, така ще ви се видят всички зъби.

Щрак, Марийке, на портрет!