МАРШРУТИ НА ГЛАДА – ЛЮБИМИ БРЪНЧ МЕСТА

Ако бях се родила софиянка, със сигурност щях да живея на улица „Оборище“. Щях да посещавам ясла на улица „Оборище“, градина на улица „Оборище“, училище на улица „Оборище“. Щях да пуша тайно цигари зад храстите на улица „Оборище“. Щях да хвърлям с досада боклука в кофите на улица „Оборище“, щях да се целувам с първото си гадже в някой безистен на улица „Оборище“. Щях да остарея на улица „Оборище“ и щях да се спомина, сещате се къде. Но съм се родила казанлъчанка и сега единственото, което мога да правя на улица „Оборище“, е да ходя на брънч по страхотните й заведенията и (евентуално) да умра там, което пак си е един вид сбъдване на мечта, защото не всеки се ражда софиянец, но всеки може да умре такъв.

"КОМПАНИЯТА" 

Единствените две неща, които трябва да запомните от тези 126 безсмислени думи, които прочетохте до тук, са „Оборище“ и брънч. Какво е общото между тях? Ако Казанлък е Меката на казанлъшките понички, Димитровград – на попфолка, то „Оборище“ е Меката на брънча. Ако не знаете какво е брънч – думата, която замести филията с лютеница между закуската и обяда. Докато кюфтета ги може всеки, брънчът си е цяло изкуство, а аз знам къде творят неговите кулинарни Пикасо, Моне и Рембранд.

КОМПАНИЯТА

„Компанията“ е може би единственото място, на което бих отишла и без компания, защото по-добри компаньони от капучиното и авокадо тоста в събота по обяд не може и да има. Големият плюс на „Компанията“, който самочувствието ми определя като минус, е, че храната им изглежда по-добре от мен след посещение при професионален гримьор. Разбирате ли за колко добре изглеждаща храна говорим? И толкова вкусна, че да се зачудиш колко плащат на този готвач и дали ти е по джоба да си го наемеш за вкъщи. Ако до сега сте се оправдавали, че не ходите на брънч, защото нямате компания, извинете, ама не важи. Вече имате и ви чака на ул.„Оборище“ 109. Не й връзвайте тенекия!

В КОМПАНИЯТА НА "КОМПАНИЯТА"

СТАРАТА ГОСПОЖА

„Старата госпожа“ (ул.„Оборище“ 18) всъщност е най-желаната мацка в квартала, даже в цяла София. От три месеца се опитвам да седна да пия едно капучино при нея, а тя все е заета с други. Ама нормално, не стига, че е стилна жена, а и готви като факир. Какви бухти прави само, какви яйца „Бенедикт“. Не сервира лично, защото краката не я държат, но пък приема поръчките на бара. Посреща гости всеки ден от 8 до 22 ч., а после сигурно гледа черно-бели филми, обажда се по телефона с шайба на внуците в Берлин и преглежда пожълтелия си тефтер с рецепти, за да има с какво да ни черпи на другия ден. През уикендите главата й пуши и е много заета, но нали е госпожа, от час за прическа се отказва, но да сготви – никога.  

НА БУХТИ ПРИ СТАРАТА ГОСПОЖА

ХЛЕБАР

Закуските и ръчно направеният хляб на „ХлеБар“ (ул. „Оборище“ 16) събират повече хора дори от концертите на Лили Иванова, която, между другото, му е съседка. По принцип от 1 януари т.г. се обявих в подкрепа на живота без тесто, но наминаването ми през „ХлеБар“ ме извади от заблуждението и ми върна акъла, че животът без тесто просто не е живот. Поне не и щастлив. По-трудно от това да си избера какво да облека на първа среща с мъж ми е само да избера какво да ям от техния бюфет. Ма то баници със сирена, с ябълки, с тиква, ма то супи, салати, десерти. Вся и всьо, че и отгоре. А ароматът...ароматът им се познава от километри, защото е станал по-голяма класика, прости ми Коко, даже и от твоя Шанел №5.

КОЙ НА БАР, КОЙ В "ХЛЕБАР"

И да знаете, че вече на никой не му пука къде ще пиете в петък вечер, а къде ще „брънчвате“ в събота сутрин. Избирайте със стил.