БЯХ В РИМ ЗА 265 ЛЕВА, ИСКАШ ЛИ И ТИ?

Чао амичи,

с този текст изобщо нямам претенцията да ви разкривам неразкритите кътчета на Рим, а просто да ви убедя, че е толкова необходимо да отидете там, колкото е необходимо да ядете, да пиете вода, да ходите до веце и да дишате. За Рим мислено тръгнах още миналия септември, а физически стигнах едва преди няколко дни, понеже ми трябваше известно време и известно количество валидол, за да си представя себе си в самолет.

ЕДНА СЪВРЕМЕННА ГЛАДИАТОРКА ПРЕД КОЛИЗЕУМА

По принцип имам мания да контролирам всичко, даже хода на Луната, но този път с организацията по ходенето в Рим се занима най-добрата ми приятелка, защото аз бях заета да пазарувам хапчета на едро, да правя списък с болести и да се чудя коя ли ще хвана по-напред, ако за 72 часа съм в друга държава. Понеже дори с това не можах да се справя сама, приятелката ми се принуди да води денонощни кореспонденции с авиокомпанията дали мога да кача на борда термометър. Вследствие на този казус се наложи и на нея да й помогнат с организацията хората от туристечска агенция „Ла Роза Холидей“, Казанлък ( https://laroza.bg/), които бяха така безкрайно любезни и толкова свестни, че ни уредиха с приятен хотел ( Repubblica, Via Nazionale, 251, 00184 Roma ) и евтини самолетни билети. И това за по-малко пари, отколкото повечето ми познати харчат за една вечер в дискотека. Всичко на всичко 265 лева на човек.

АРХИТЕКТУРА, ЧОВЕК

Полетът го пропускам. Нищо не помня. Единствено, че тръгнах в една тъмна ледена българска нощ и кацнах в едно топло слънчево италианско утро. Истинско пътуване във времето. И в годишните сезони. В първия момент изобщо не знаех какво правя в Рим. Или по-точно какво по-напред да направя в Рим. Трябваше ми просто една първа крачка, за да се спра чак на 57 424-ата. Това число не го написах, удряйки главата си в клавиатурата, както си мислите. Това число са реалните крачки, които съм направила по улиците на Рим и реалната причина за най-смислената мускулна треска в живота ми.

ДЕТАЙЛИ

Видях фонтана „Ди Треви“, двореца „Барберини“, улицата на модата „Боргогнона“, Испанския площад, градините на Боргезе, Колизеума, Римския форум, площад „Венеция“, пазара на площад „Кампо де Фиори“, Френския площад, замъка Сант Анджело, Ватикана, площад „Навона“, Пантеона и още един милиард красиви павирани улички, тратории, остерии, работилници, сгушени масични, сгради с пълзящи по тях растения, прозорци с капаци, мраморни ангели, арки и още, и още...

ЕМБЛЕМАТИЧНИТЕ МЕСТА

ПЛОЩАД "ИСПАНИЯ"

Там всяка тухла е забележителност. Не можех да повярвам как е възможно някой да е прекалил толкова много с красотата. И с гениалността. Редувахме фонтаните с площади, площадите със спагети, спагетите с пица, пицата с джелато, джелатото с капучино, а капучиното с някоя пейка, на която просто да клатим крака. И после пак отначало. Толкова много видях. Заболяха ме миглите да гледам. С такава любов досега се бях взирала само в зениците на мъжа, когото обичам. 

ГРАДИНИТЕ НА БОРГЕЗЕ

Не можех да спра да искам да натъпча всяко цвете, всяка мозайка, всяка пейка, всяко колело в паметта на телефона си. Непрекъснато ме преследваше чувството, че нещо изтървам. Имаше толкова много туристи, стотици хиляди туристи, но не ми беше тясно. Усещах само свобода. Бях готова да напусна работа, да зарежа магистратурата, да продам наследствените имоти тайно от майка ми и да остана завинаги там. Никога не съм вярвала в любовта от пръв поглед, докато не погледнах за пръв път Рим. 

ХРАНАТА

ПАЗАРЪТ НА ПЛОЩАД "КАМПО ДЕ ФИОРИ"

Резултатът е такъв – 43 километра пеш по улиците му, 348 снимки, толкова спомени, заради които вече ще се моля никога да не си удрям фатално главата и да не хващам алцхаймер, както и едно разбито сърце, което сега трябва да живее далеч от първата си любов от пръв поглед. Ще направя всичко, за да се върна. Ето, хвърлих монета в „Ди Треви“ и преброих, че имам 30 чифта обувки, чиито подметки искам да изтъркам в Рим...