НА ОБЯД В КЪЩАТА ОТ ПРИКАЗКИТЕ - ИСКАШ ЛИ И ТИ?

Предвид факта, че вече съм на 24, а още се капя с храната и невинаги съм убедена точно с коя ръка трябва да държа ножа, когато си режа пържолата, избягвам да посещавам претенциозни места. Опънатите под конец бели ленени покривки, сядането на стола като дама, притеснително многото прибори, извадени като от джоба на сакото на Денди, приложението на по-голямата част от които до края на живота ми ще си остане пълна мистерия, определено убиват апетита ми, както и убедеността ми, че е трябвало да се родя жена.

MADE IN BLUE, YOU MADE MY LIFE

Когато ям, предпочитам домашния уют, под което не разбирайте, че се оригвам след основното и си качвам краката на първата мека мебел, която видя, а просто, че избирам такива места, на които се чувствам все едно съм на гости на баба. Последното такова е MADE IN BLUE (ул. „Юрий Венелин“ 6, 089 857 9999). Въпреки че в цяла София вече не е останала блогърка, влогърка и инфлуенсърка, която да не е похвалила това място, на мен – едно обикновено досадно кречетало, което натрапва непоискани мнения, това изобщо не ми пречи. Все пак аз не диктувам модата в храненето, а само режима на стомаха си. И то донякъде.

MADE BY MADE IN BLUE

В ТЕЛЕФОНА ИМАМ ПОВЕЧЕ СНИМКИ НА ТАЗИ СУПА, ОТКОЛКОТО НА РОДНИНИТЕ СИ

MADE IN BLUE се помещава в 140-годишна къща. Слава Богу, храната им не е набор на постройката, а е на светлинни години от всичко, което някой, някога, накъде ви е сервирал. Реставрираната синя съща се забелязва отдалеч и макар да е на 2 етажа, не се лъжете. Определено ще ви е нужна резервация, понеже в последно време на прекалено много хора им е дошло до гуша да ядат побългарени паста, пица и суши, потънали в облак от дим на наргилета. Всяка от стаите на MADE IN BLUE е като излязла от приказка. 

ДИВАНЪТ, МОЯ ЛЮБОВ

Интериорът e вълшебен – толкова френско, толкова арт, толкова ретро, че ако знаех, че от управата няма да извикат полиция и да ми забранят да стъпвам там, определено следващия път бих отишла с юрган, сак с дрехи и чантичка с тоалетни принадлежности и с кеф бих си поживуркала вътре, представяйки си, че съм в Париж.

СТЕНИТЕ СА ИЗКУСТВО

Храната им пък е толкова добра, по-добра, най-добра, че даже не ми се коментира. Не стига че готвят гениално, а ти го поднасят и толкова красиво, че започваш да превърташ и да си мислиш: „Дали тази така прекрасна салата ще я заболи, ако прокарам през гърдите й вилица?!?!?!“. Докато ям там, в главата ми обичайно се вътрят 2 неща: „Божкееее, колко е вкусно, не може да е толкова вкусно!“ и „Откъде, по дяволите, са ги намерили тия мебели. Чакай да снимам тая закачалка, че сега, като почнем да обзавеждаме вкъщи с НЕГО, да си сложа същата и да ги разбия всичките!“. 

ЩАСТЛИВАТА И СИТА, ЛАМЯТА СПАСКА НА ТРЪГВАНЕ

И те така, докато столът не започне да скърца от рязкото увелечие на теглото ми или докато не чуя как потфейлът ми напуска света на живите, след като се е почувствал изпразнен от съдържание и напълно ненужен, защото настойничката му не знае що е ситост. Последно искам да кажа, че персоналът на MADE IN BLUE e повече от вежлив, че дори да предлагаха ужасна храна, което не е възможно да се случи, пак бих се връщала там. Ако всички в тази държава работеха като тях, нямаше да сме на 100-оното място в класация по индекс на щастието. MADE IN BLUE, YOU MADE MY DAY. Даже MY LIFE.