ГУРМЕ ХРАНА И ПИВКО ВИНО В СЪРЦЕТО НА СРЕДНА ГОРА

Декарт се питал има ли разум. Кант - има ли Бог. Шопенхауер – съществува ли реалност, Валери Божинов – има ли секс, малко коте, а клетата аз – къде да се наям. Така сме ние, големите умове, непрекъснато ни измъчват разни въпроси. Не знам тези четиримата дали са намерили отговори, но аз – категорично да, макар и по най-трудния начин.

ТУКА МУ ВИКАМ: СНИМАЙ ПО-БЪРЖЕ, ЧЕ СКАРИДКИТЕ ИЗСТИНАХА

Когато той ми предложи да ме заведе да ядем в някакво си село, веднага започнах да си представям как режа общите ни снимки, а после и самия него. Село ли?! Какво село?! Цяла година му говоря за кордон бльото в ресторант  L’Abeille в Париж (тотална лъжа, даже не знам какво е кордон бльо и копирах името на този ресторант от интернет), той на село ще ме води. Нали от село съм тръгнала, бе?! Докато си ги мисля всичките тези неща и си подготвям реч, с която да го закопая, той вече е извадил телефона си, намерил е снимка на ресторанта в селото и бърза да се спаси от сигурна смърт. Гледам аз тоя екран безмълвно 60 секунди, отпускам вежди, почти кимам одобрително и викам: „Ми, хубаво“. А вътрешно душата ми крещи: „Бреееей, какво място е намерил. Брееей, какъв вкус има. Брееей, добре че не го зарязах, че кой знае с каква щеше да иде там!“. 

ВХОДЪТ КЪМ РАЯ НА ХРАНАТА И ВИНОТО

Всъщност с всичко това исках да ви кажа, че дали един мъж става на работа, се разбира най-добре по ресторантите, на които ви води. И ако Мидалидаре Гастро Пъб е сред тях, определено си го бива. Само като си помисля, че можеше и да не съм била на това място, ми иде сама да си шибна шамар. Не мога да повярвам, че вече няма квадратен метър около Стара Загора, който да не съм обходила на Google Maps в търсене на хубави места с вкусна храна, а съм пропуснала Мидалидаре Гастро Пъб. Но по-добре късно, отколкото кебапчета и кюфтета.

ИЗКУСТВОТО В ИНТЕРИОРА НА МИДАЛИДАРЕ ГАСТРО ПЪБ

Сега за самото място. Както вече разбрахте, намира се в село Могилово, което си се пада в сърцето на Средна гора - на около 30 км от Стара Загора. Мидалидаре по принцип са известни с чудесния си хотелски комплекс, в който със сигурност бих се омъжила, ако изобщо ще се омъжвам, защото градината му е райска, а басейнът им син и голям като море. Вътре в самия хотел също има ресторант, който още не съм пробвала, само защото имам 4 стомаха, а не 9. Иначе със сигурност щях. Гастро Пъбът е близо, но извън хотела. Има си табелки. Работи само в петък, събота и неделя, а понякога извънземно добрата им кухня върви с джаз музика или прожекция на филми. 

ВЪВ ВИНОТО Е ИСТИНАТА

Кво да ви кажа...Такова място няма не само в Старозагорско, но и в цялата страна. Преди да си поръчам, изобщо не ми пукаше какво ще ми донесат, защото интериорът ми нахрани душата. Да, колкото и да не ви се вярва, понякога и аз мога да го карам на духовна храна. Но понякога. И за не повече от 20 минути. Иначе, искам да споделя какво ядох, но май по-лесно ще е да кажа какво не съм. Горещо препоръчвам салатата със спанак, цвекло, моркови, ябълка, сирене и орехи, скаридите в банички, гурме бургерът с телешко и карамеления тофи пудинг. Аааа, и виното. Правят си го те. И от прозорците и градината им има изглед към лозовите им масиви. 

КЛАСИКИТЕ ОТ МЕНЮТО

Персоналът им беше повече от любезен - дори към диви лакомници като нас. Адски ме е яд, че не можах да ги похваля, защото непрекъснато бях с пълна уста и единственото, което успях да избълвам, бяха нечленоразделни звуци от сорта на „ммм“, „аууу“ и „олееее“. Тези, които ме познават, знаят, че така правя истинските комплименти, другото е лицемерие.

Ммм, Милка вече няма значение. Само Ммм, Мидалидаре.