ДА ОБЯДВАШ В РАЙСКА ГРАДИНА

Много приказки започват с „имало едно време“ и свършват със „заживели доволни и щастливи“. И моята така. С тази разлика, че не се задавям с парче ябълка, а със свински ребра, а на финала не заживявам просто доволна и щастлива, но и преяла.

ИВАЙЛА В РАЯ

От миналата седмица фразата „едно време“ вече не ми напомня само за пенсионерската носталгия по социализма, а и за най-добрата кухня по дължината на целия Подбалкански път. Насред калдъръмите на Карлово, под чардака на къща, построена през 18 век, се кипри ресторант „Едно време“, където се пекат най-вкусните пазлами и шишове, а уханието им сигурно се носи чак до връх Ботев. 

ЛЕГЕНДАРНАТА ПОРТА НА "ЕДНО ВРЕМЕ"

Без да знам, че мястото е по-посещавано от всеки културен паметник в областта и борбата за маса там си прилича направо на въстание, за малко да преживея оная реклама с Илиана Раева, националния отбор по художествена гимнастика и „само го миришем“. След хиляди клетви, че така и не разбрах смисъла на думата „резервация“, упорито чакане на пейката срещу ресторанта и разминаване на косъм с топлинен удар, все пак дойде времето да вляза в „Едно време“. И тук започва истинската приказка.

ДВОРЧЕ ЗА ДУШАТА

Повече от 30 минути нямах представа какво да си поръчам. Забавянето се случи поради две причини – менюто им е толкова голямо и пълно с интересни заглавия, че го зачетох като роман на Дан Браун, вместо да мисля какво ми се яде. Втората – преди да седна и спокойно да си сипя вино в чашата и чаша в гърлото, отдадох нужната почит на великолепната им градина, запълвайки 1 гигабайт пространство в телефона си със снимки. Само за справка – когато бях в Рим, жертвах по-малко памет. Правете си сметка колко е красива, щом съм я удостоила с повече внимание от отдаденото на бароковите произведения на Бернини. Тия яркозелени чемшири, мостчета, плетени саксии, делви, чешмички така ти грабват погледа, че забравяш, че си дошъл да ядеш, а не да зяпаш. Колкото и да ми беше трудно да се фокусирам над менюто, като си поръчах първото, после не спрях да поръчвам. 

ЩАСТИЕ В ЧИНИЯ

Лично от моето небце са тествани салата „Бурата“, тази със спанак и запечено козе сирене, миксът панирани зеленчуци, свинските ребра с барбекю сос, крем брюлето, както и регионалното розе, реколта на Шато Копса. Да, и на мен не ми се вярва колко изядох, ама го изядох. И най-лошото е, че още със ставането съжалих, че не съм си поръчала и от домашните им разядки. Бях готова да получа панкреатитна криза обаче да ги опитам, но НЕГОВИЯТ здрав разум и желанието му да продължи да има жена с НЕнаднорменно (за сега) тегло надделяха. 

МММ, БРЮЛЕ

С известна тъга се качих в колата и заспах още преди да са свършили калдъръмите на Карлово, сънувайки, че имало „Едно време“ една Ивайла, която прекарала живота си в търсене на място, където да се наяде. И най-накрая го намерила. В Карлово. На ул. „Раковска“ №9.