ОРИГИНАЛНА ИТАЛИАНСКА ПИЦА В ЦЕНТЪРА НА СТАРА ЗАГОРА

Българите сме измислили стотици неща, променили света, сред които компютъра, киселото мляко, въздушната възглавница, телефонния секретар, кирилицата, слънчевите батерии, кебапчетата, но не и пицата. Нея са я измислили македонците. Шегувам се, италианците.

СЛАДКО ФОТО АЛА ИТАЛИЯ С ЛЮБЕЗНОТО СЪДЕЙСТВИЕ НА "АМО" 

По принцип всичко българско и родно любя, тача и милея, но не и когато става дума за побългарения братовчед на италианската пица – дебело тесто, мазен кашкавал, салам „Кучешка радост“ и кисели краставички. Това е все едно италианците да правят баница с пекорино, горгонзола, каперси и отгоре да слагат малко паста за разкош. Е, нема да им я ядем, нали?! Само заради впечатляващата история за създаването на пицата, която няма да ви разкажа, защото в нея е намесена жена, която, разбира се, не съм аз, сме длъжни да й отдаваме нужната почит. Аз съм започнала още от 5-годишна, когато ходенето на пицария се равняваше по тържественост минимум на посещение при папата. Случваше се само на наистина грандиозни поводи, като 1 юни и рождения ми ден, а не когато мама просто я е домързяло да напълни чушки. 

ОБСТАНОВКАТА

После, когато на мен самата започна да ми се налага на пълня чушки, осъзнах, че местата, на които сервират истински вкусна италианска пица, са Божия благодат, която ме спасява от загорели тави, миене на чинии и бесен от глад мъж. Тези места не са никак много. Не и в България. Особено в моя район. От март месец обаче Стара Загора е вече известна и като „Малкия Рим“, защото в центъра й се разнася аромат на щастие от тавите на пицария „Амо“ (ул. "Свети Княз Борис" 79).

ХРАНАТА В ОЧАКВАНЕ 

Едва ли ще изненадам някого, че попаднах вътре по най-нелепия възможен начин – докато се опитвах да се снимам с красивото им винтидж колело с кошница с цветя, опряно на стъклената им витрина. Не, не, не съм пропаднала заедно със стъклата. Просто на 491208401850 кадър, на който продължавах да не се харесвам и да крещя на фотографа си, който по стечение на обстоятелствата е и мой мъж, от вратата на „Амо“ изскочи любезен господин, говорещ на италиански, който ми подаде красива сламена шапка с цветя. Благодаря му, защото спаси снимките, мен и любовния ми живот от сигурна смърт. После нямаше как да не вляза да я върна и да кажа едно Grazie за бързо, ама това бързо продължава вече цял месец. 

НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО ПИЦАТА

Поставила съм си за цел да опитам всичките им видове пици, солени рула, кростати, пайове, йогурти, дори с цената на това да носят цял бански през цялата си лятна почивка. Не мога да ви препоръчам нищо, мога да ви препоръчам всичко. Готиното е, че каква пица ще ядете, е въпрос на късмет, защото на всеки час от пещта се вади нещо ново. Изпълняват поръчки за вкъщи, можете да си вземете за из път, но и да седнете да хапнете на място. Аз винаги правя последното, защото никъде другаде пицата не върви с Ерос Рамацоти, Федерико Фелини, италианска реч и толкова симпатичен персонал с още по-симпатични униформи. Никъде. Само в „Амо“.

ДЕСЕРТИТЕ - ЩАСТИЕ В КУТИЙКА

П.П. Не говоря италиански, поне не такъв като за пред хора, затова питах транслейтъра какво значи „Амо“. Той каза: „Обичам“. Не е излъгал.