ЛА ДВОРЧЕ ВИТА – РЕСТОРАНТЪТ С НАЙ-ВЪЛШЕБНАТА ГРАДИНА

Всички казват, че щастието е в малките неща – малък остров, малка яхта, малка спортна кола. Демек аз никога не съм изпитвала щастие, защото по независещи от мен обстоятелства и поредна гавра на съдбата нямам нито едно от трите.

ТОКУ-ЩО (ПРО)ПАДНАЛА В СТРАНАТА НА ЧУДЕСАТА

По тази тема страдам поне веднъж седмично. Тази седмица го направих в сряда. И така, докато вървя по столичната улица „Шишман“ и се самосъжалявам защо Вселената не ме възнаграждава с малки неща, а само с големи ( от сорта на големи идиоти, големи проблеми, големи паласки), изведнъж обръщам поглед, за да подмина една, дето искаше да ми продаде китка здравец и да ми гледа на ръка, и виждам надпис „The Little Things“ – демек малките неща.

Спирам се. Имам 5 секунди да реша какво да правя, защото тази със здравеца и гледането още ми е като сянка. Помислям си: „Майко, съдба. Едва ли вътре има малък остров, малка яхта или малка спортна кола. Ама поне има малък двор и малко шубрак, където да се скрия от преследвачката и теорията й за бъдещето ми“. Честно ви казвам, все едно паднах като Алиса в голяма дупка и изведнъж се изпльосках в Страната на чудесата – насред вълшебен двор на над 100-годишна къща. От възторг бях почти толкова неадекватна, колкото Лудия шапкар, но Лудия шапкар на наркотици.

ВЪХ, ГРАДИНА, ВЪХ, ЧУДО

Така попаднах в The Little Things (ул. „Цар Иван Шишман“ 37), но по-интересното е, как не исках да си тръгвам. Първата ми работа беше да вляза в къщата. Два етажа абсолютен разкош. 6 стаи – всяка със собствено настроение и с хиляди наистина малки неща. Вазички, картички, щипчици, лампички. След като им отдадох нужната почит и стоях почти парализирана в коридора, все едно са пуснали сирените на 2 юни, веднага ми направи впечатление, че де що има маса – резерве е. 

ИНТЕРИОР - НЕ ЗНАЕШ В РЕСТОРАНТ ЛИ СИ ИЛИ СИ ВКЪЩИ

Кофти ми стана, че съдбата пак ме наказва и бях готова да изляза незабавно да купя оня здравец, че да не би тази, гледачката, да ми е хвърлила някаква клетва. Тъкмо си събирам партакешите, които бях пръснала върху една очакваща своите гости маса, докато правех снимки, сякаш съм в Лувъра, и ме засече човек от екипа. Питам го дали има свободни места, той вика: „Като гледам, вече сте се разположили“. Ходи обяснявай, че си само за малко, като вече са те взели за турбо наглец. Та, поумува той и ми предложи да седна в градината, макар че имаше 60 % вероятност за валежи. Рискувах, щото синоптика лъжат повече от гаджето ми, когато казва, че съм по-хубава без грим.

В ТАЗИ СТАЯ ИСКАМ ДА СЕ НАНЕСА. АКО ЗВЪННА ЗА РЕЗЕРВАЦИЯ, НЕ МЕ НАСТАНЯВАЙТЕ ТАМ

Вече доволна, че в Страната на чудесата се намери място и за мен, хвърлих бърз поглед на менюто – стилизирано и напомнящо на рецептите на баба. Бях чувала, че яйцата им са добри. Не, не бяха. Бяха умопомрачителни. Накрая ми идеше да обера чинията със салфетка и да изям салфетката, че нито милиграм да не иде зян. 

КАДЪР ОТ 5-Е СЕКУНДИ, В КОИТО ЧИНИЯТА БЕШЕ ПЪЛНА 

Макар да са се кръстили The Little Things, порциите им са извънредно големи. Голямо е отношението им. Голямо е старанието им. Голяма е идеята им. Знаете, че обичам храната, както Чарли Шийн обича жените, но за пръв път повече се зарадвах на храната за душата, която The Little Things са се постарали да струи от всеки ъгъл. Мисля, че когато някакви сбъркани туристи се излъжат да дойдат в София, трябва да ги водят там. Особено след ъпгрейда на „Графа“ и площад „Славейков“.

ТЯХНО ВЕЛИЧЕСТВО ЯЙЦАТА

The Little Things, ако следващият път дойда с куфари и се опитам да се нанеса в някоя от стаите ви, моля ви, не викайте полиция. От любов е.