ДА СПИШ В НАЙ-КРАСИВАТА КЪЩА НА МОРЕТО

След 1 седмица почивка и още 2 седмици почивка от почивката, най-после намерих малко време за почивка, за да ви разкажа как съм си починала това лято.

ПРЕД ПОРТИТЕ НА РАЯ

Преди да бъда обвинена в изменничество, за дето този път няма да рекламирам Синеморец, бързам да ви успокоя, че Ахтопол е само на 6 км от него – дет се вика - на някои места най-близкият супер до вас ти е на толкова. Така че -  въздухът, морето и слънцето са едни и същи. Само преживяването е различно.

ФАРЪТ Е ДО МОРЕТО И МОРЕТО Е ДО ФАРА

По принцип всички твърдят, че най-хубавото нещо в Ахтопол е фарът му. Аз пък твърдя, че е къщата, която се намира точно срещу него. Харесах я още миналата зима, далеч преди да знам, че когато тръгна да си кроя планове за отпуската, свободен креват по Южното Черноморие за мен няма да има. Точно на прага на отчаянието, вече готова да спя в колата и да се къпя на някой обществен душ, сякаш свише, „Фейсбука“ реши да ми предложи нейния телефонен номер. Пак разгледах снимките и пак си помислих, че е някакъв коварен фотошоп и изобщо не е възможно да има такова място в Ахтопол. Бях убедена, че някой е изрязал къща от Боженци и я е пейстнал на брега на морето. Докато дойде време за настаняването, 40 пъти бях оплакала почивката си, защото в последните години развих проблем с доверието и многократно нищо не беше като на картинката.

МАЛКО ЦВЯТ

Първото нещо, което видях, когато паркирахме, беше кеят. Казах си, че поне морето не е било монтирано с фотошоп и наистина е толкова близко, колкото бяха написали – на 1 метър. Къщата обаче не беше такава, каквато изглеждаше. А хиляди пъти по-красива. За местните е известна като „Гръцката“. Не знам как е получила името си, но знам, че пред погледа й са се разбили толкова вълни, колкото нито един бетонен комплекс по цялото Черноморие не е видял. Дай Боже и да не види. Отвън изглежда като исторически паметник – дървена порта, високи чардаци, каменна ограда и саксии с пъстри мушката. Посрещнаха ни по-любезно, отколкото когато отиваш на гости на баба си и дядо си. Само дето питка с мед и шарена сол не ни бяха приготвили. Казаха ни, че сме сами. Други гости за момента нямало. 

В ЦЯЛАТА Й ПРЕЛЕСТ

Мечтата ми се сбъдна – имах къща на педя от морето, с изглед към 100 лодки и техните рибари, само за мен и за него, с двор със зокуми, стара смокиня с голяма сянка, столчета и маса от ковано желязо. И фар, който нощем да замества слънцето. В „Гръцката къща“, която вече наричаме „Нашата къща“, останахме 4 дни. Стаята беше толкова просторна, че можехме и цялото лято вътре да изкараме. Обгрижваха ни по-добре, отколкото във всеки 5-звезден хотел, в който съм спала. 

НАШАТА СТАЯ

Гледаха все да ни е чисто, меко, прохладно и да ни мирише на хубаво всеки ден. И не ми се разсърдиха, че тропосах цяла чанта с рапани на терасата, чиито физиологични процеси отровиха въздуха чак до Царево. Питаха ни всяка вечер след разходка добре ли си прекарваме и бяха така търпеливи да ме изчакат да обарам всичките им ръчно правени магнити от сувенирния им магазин, докато си избера най-хубавия.

ДВОРЧЕТО

Има още няколко седмици, в които „Гръцката къща“ ( 088 515 1500) може да бъде и „Вашата къща“. Ако решите да ходите на гости „у нас“, плажът на къмпинг „Делфин“ е на 5 минути с кола. Най-хубавият е от всички, на които съм била. Като внос е от Гърция.

Повече снимки от „у дома“: https://www.facebook.com/greekhouseahtopol/