СЛАДКАРНИЦА КАТО ОТ ФИЛМ С ОДРИ ХЕПБЪРН

Има дни, в които ям сладко, за да живея. И такива, в които живея, за да ям сладко. Вторите са значително повече. Понякога дълбоко съжалявам, че не съм отново на 5, защото тогава не правех разлика между въглехидрати, белтъчини, транс не знам какво си и фосфати. Последното все още не съм сигурна, че знам какво точно е.

ПОСЛЕДНАТА СНИМКА НА ТОЗИ ДЕСЕРТ В ЖИВО СЪСТОЯНИЕ

Всъщност исках да кажа, че когато бях на 5, храната за мен се делеше на „оха“ и „иууу“. В първата категория влизаше всичко с много захар. Във втората всичко, което нормалните хора ядат. Към днешна дата някои аномалии в емоционалното ми състояние със сигурност могат да се обяснят с факта, че месеци наред съм живеела само на холидейки, докато другите деца тъпчеха спанак. С времето някои детски навици, като хвърлянето на предмети по хората и рисуването по лицата на роднини с маркер, изчезват, но другите, като задаването на тъпи въпроси и прекалавянето със сладкото – НЕ. Днес обаче на тази си слабост викам втора професия и ям, за да има за какво да пиша.

ТАКА ИЗГЛЕЖДА БЮРОТО МИ

В последно време „офисът“ ми, в който си рискувам тялото и дегустирам десерти в името на вашия добър кулинарен живот, е особено очаравателен. Ако бях като нормалните хора и наистина имах собствен такъв, вероятно щях да искам да изглежда точно така. Дървени шкафчета, обилно цвят мента с мляко, много книги и витрина със сладкиши под ръка. 

ИНТЕРИОР ПО НЮЙОРКСКИ

Убедена съм, че и ако легендарният режисьор Блейк Едуардс живееше в днешни дни и трябваше да заснеме „Закуска в Тифани“ за първи път, щеше да избере София пред Ню Йорк и Cake Lab на ул. „Кърниградска“ 14 пред „Тифани“ на 5-то авеню. Нямаше да вземе и Одри Хепбърн за главната роля, ако знаеше всъщност мен колко ме бива в яденето пред камера.

НАЙ-ОБИЧАМ В ТАКИВА ВИТРИНИ  ДА СЕ ОГЛЕЖДАМ

В София е пълно със сладкарници с претенции, но само Cake Lab е сладкарница с идея. Първите 30 минути след влизането ми там преминаха в „уаукане“ по интериора. Вторите 30 – в снимането му. Милите „лаборанти“ бяха така любезни да ме изчакат до първия кръгъл час, когато най-после реших да си поръчам. С охота ми разказаха историята на всеки десерт, извадиха ми ги един по един от витрината, за да усетя кой е моят, забъркаха ми домашна лимонада и ми сложиха букет с цветя на масата, за да ми е по-красиво. Накрая, без да искам щях да сляза по стълбите към „лабораторията“ им и да видя каква е магията на десертите, а те не ме изгониха и бяха готови направо да ми връчат престилка.

МОЕТО КЪТЧЕ В CAKE LAB - ЛАБОРАТОРИЯТА ЗА КРАСИВИ МОМЕНТИ

Чували сте, че ние сме това, което ядем. Ако то е от Cake Lab, със сигурност всички ще сме безбожно сладки и красиви. Какво чакате?!