НА ВЕЧЕРЯ В РЕСТОРАНТ КАТО МУЗЕЙ

След като негово величество българинЪТ написа „Локо София“ на Хеопсовата пирамида и „В.Н.Л.“ на Колизеума, не се съмнявам, че би имал смелостта да яде кюфтета с шопска насред Ермитажа или Лувъра.

С ТАКЪВ ПОГЛЕД ПРЕМИНА ЦЯЛАТА ВЕЧЕРЯ

Потенциалните глоби и срамът по интернет обаче едва ли си заслужават ексцентричния пир на фона на антики и велики произведения на изкуството. За всички, които някога са си мечтали да хапват кюфтенца в музей, има доста по-приятна и неподсъдна алтернатива – ресторант „Бюфетъ“ на столичната улица „Екзарх Йосиф“ 44.

ЩИПКА ЦВЯТ. МОЖЕ И ДВЕ

Какво да ви кажа... След като бях на приятелска вечеря там, някак загубих желание да посещавам и Ермитажа, и Лувъра, защото вътре имаше повече ценности за снимане, отколкото в двете. Взети заедно. Не знам как и откъде са събирани всички тези предмети, но всеки си изглеждаше на мястото. Пространството не може да се сравнява с размерите на музей, но очевидно това не е проблем за стопаните, които доказват, че гравитацията не съществува не само в Космоса, но и при тях. Едва ли има друг ресторант, в който, като погледнеш към тавана, да не виждаш полилеи, а висящи обувки, колела, люлки, букети от сухи билки и какво ли още не. 

КОЛЕЛО ВМЕСТО ПОЛИЛЕЙ

Атмосферата е необяснимо шантава – чувстваш се хем на гости на баба си, хем в Бялата приемна на Бъкингамския дворец. На нас ни бяха отредили чудна маса с мини диван, напомнящ на тези от 18 век. Като нищо да е от тогава. Не смеех да седна, като си представих, че на него тоалета си вероятно някога е правила някоя придворна дама. За момент се ужасих, че единственото, което знам и за което съм сигурна по етикет и протокол, е да различавам вилицата от лъжицата. Оказа се, че познания в сферата хич не ти трябват, особено когато видиш менюто –  дълъг списък от типично български вкуснотиийки. Може би съм създала усещане у персонала, че не владея четмо и писмо, но докато се опитвах да избера какво да ям, едното ми око шареше по интериора и се забавих подозрително дълго с поръчката. 

ДЕТАЙЛИ

В крайна сметка се спрях на салатата с булгур и кюфтенцата от леща. За вторите бях резервирана, но още след първата хапка, се убедих, че аз вече такива от кайма едва ли ще искам да ям. Освен това размерът на порцията хич не беше „по етикет“ и със сигурност позволяваше приятел да ти бърка в чинията. Даже този иначе лакомнишки акт там изглежда една идея по-класен, защото вилиците, за жалост, са по-красиви от теб самия.

КАТО СЕРВИРАНО ОТ БАБА

Уж приятелската ми вечеря в „Бюфетъ“ премина без изобщо да се питаме „Как си, какво ново при теб?“, защото бяхме заети да ахкаме, охкаме, въйкаме по интериора. Особено впечатление ни направи барът. Отрупан е с поне 300 кристални чаши – колекция, на която би завидяла всяка средностатистическа домакиня. Аз, като човек, който невинаги е в приятелски отношения с вестибуларния си апарат, гледах да стоя на безопасна дистанция от него и да му се любувам отстрани, защото „Бюфетъ“ все пак не е гръцка таверна и чупенето не се счита за ритуал за благоденствие.

КОГАТО  ПОСУДАТА Е ПО-ФОТОГЕНИЧНА ОТ ТЕБ САМИЯ

Макар моментът с искането и получаването на сметката обикновено да е най-неприятната част от всяка иначе приятна вечеря, в „Бюфетъ“ не е така. Получихме я в ученически бележник, в който оценките пише клиентът. Този беше с повече 6-тици и от моя. Не вярвах, че може да съществува такъв.

ДОКАТО ТЕ СЕ СНИМАТ В ЛУВЪРА, АЗ СЕ СНИМАМ В "БЮФЕТЪ"

Върху вечерята в „Бюфетъ“ размишлявах още няколко дни, защото през цялото време имах чувството, че съм изпила няколко диазепама и съм си въобразила, че съм Алиса, паднала съм в дупка и съм била на една маса с Лудия Шапкар. Вчера минах пак от там. Абе, истина си е! Има го това място! И приказките съществуват!