КЪДЕ Е СТРАНАТА НА ЧУДЕСАТА

Искате да отидете в Страната на чудесата? Искате да видите как точно изглежда магията? Вече не е нужно да си записвате час за врачка. Има далеч по-щадящ психиката вариант, след който няма да ви се налага да си ръсите главата със сол, да спите върху изсъхнал чемшир, да пиете вода с гасен барут и други абсурди.

ФОКУС, МОКУС, ПРЕПАРАТУС

От няколко седмици насам музеите в София се увеличиха с още един. Докато в Токио откриват Музей на паразитите, а в Делхи – Музей на тоалетната, у нас вече има Музей на илюзиите. Сега разбирате ли защо имаме самочувствие, че сме най-умната и нормална нация – защото е така.

СНИМКА НА ГЛАСОВЕТЕ, КОИТО ЧУВАМ В ГЛАВАТА СИ

Първият ми допир с илюзиите всъщност се случи през далечната 2001 година, когато Глория струеше от всички телевизии и пееше: „Илюзия си ти, илюзия е любовта“, пред фототапет с тръби, които трябваше да приличат на космически кораб. Почти 20 години по-късно знанията ми по този въпрос се изчерпваха само със сюжета на клипа й. До вчера, когато за час и половина сякаш бях на гости на Худини, Дейвид Копърфийлд и Астор едновременно.

ВСИЧКО ТЕЧЕ

Музеят на илюзиите се намира на бул. „Мария Луиза“ 16 – точно срещу Централните хали. Работи абсолютно всеки ден, от 10 до 20 ч., че понякога и повече, заради нахални гости (като нас), които не искат да си тръгват доброволно. Не съм ги броила, но вътре има повече от 50 магични експоната, придружени от подробни обяснения на два езика, в случай, че не схванеш какво е искал да каже авторът от първия път. Милите стопани на това място пък винаги са на разположение за въпроси и демонстрации и се появяват изневиделица, като на магия, точно когато си мислиш: „Само аз ли съм толкова тъп?“. 

АКО БЯХ РИАНА И СНИМАХ КЛИП

Тук е моментът да спомена, че Музеят на илюзиите е единственото място, на което от екипа ни предложиха да ни снимат пред някои от „инсталациите“ и щракаха неуморно, без мисловни и устни ругатни, по повече от 30 пъти, докато се получи перфектният кадър. Това даже и човек, който ми дължи живота си и крупна сума пари, не би го сторил.

РЕАЛНОТО СЪСТОЯНИЕ НА ЖИВОТА МИ

Най-любимито ми място от целия музей, на което се чувствах толкова в свои води, е стаята, в която всичко е с краката нагоре. Най-после видях как точно изглежда живота ми. Иначе, светлинните помещения, „живите“ картини и всички други прелюбопитни експонати, също не са за изпускане. Аааа, и кривите огледала, защото единствено и само на тях можеш да имаш краката, за които цял живот си мечтала.

ДО ВСИЧКИ, КОИТО МЕ МИСЛЯТ ЗА ВЕЩИЦА - ДА, ТАКАВА СЪМ

Парите, които похарчих за входната такса в Музея на илюзиите, са най-добрата ми инвестиция от началото на годината. Като се знам, сигурно така ще е и до края й.

Ако ме бяхте питали вчера, щях да ви кажа, че магията е във виното. Ако ме питате днес – в Музея на илюзиите е.