КЪЩАТА НА МЕЧТИТЕ ТИ - КЪДЕ Е ТОВА ПРИКАЗНО МЯСТО

Знам, че си мислите, че през есента няма по-уютно място от дивана у вас, на който лежите по чорап с дупка на левия палец, поклащайки чаша с Фервекс в ръка…Ако ме следите в социалните мрежи (ако не го правите, сега е моментът да се поправите), вече сте разбрали, че и у вас не е лошо, ама има къде къде по-хубави места.

НАГЛЕДНО ДОКАЗАТЕЛСТВО, ЧЕ МЕЧТИТЕ СЕ СБЪДВАТ 

Октомврийския вятър, който така мразя, защото събужда и синузита, и глада ми, за пръв път направи нещо хубаво и ни отвя в късче от рая, в което прекарахме последните няколко дни. Честно казано сигурно до края на живота си, поне мислено, ще продължа да бъда там, макар физически в момента и аз да съм на дивана с чаша Фервекс в ръка.

Тадададам. И то е, неговото име е, казва се… къщи за гости „Онгъл”. Ето, най-после изплюх камъчето и отговорих на всички, които тази седмица не ме попитаха как съм, а къде е това толкова яко място…

Къщи за гости „Онгъл” се намират на един дъх разстояние от прочутите надлъж и нашир Крушунски водопади, в китното село Кърпачево. Там романтиката е навсякъде, даже в името на му, кръстено на поета, написал „Шумете дебри и балкани” - Христо Кърпачев. Къщи за гости „Онгъл” са общо 4 на брой, разположени на 100-200 метра една от друга. Към основната от тях, която някога е била училище, а днес – нещо като втори дом за всеки, който е отсядал там, има разкошен ресторант, открит басейн, манеж за конна езда, кът за стрелба с лък и безкрайнаааааааааа поляна, на която можеш да се скриеш даже от самия себе си.

ИЗ ДВОРА ВСЕЛЕНА НА "ОНГЪЛ"

Ние бяхме отседнали в западната къща, ако трябва да съм точна – в стая №7. Не знам защо й казват стая, като си беше почти мезонет. Като врътнахме ключа и влязох вътре, 15 минути хълцах от възхищение и ми се искаше да пусна живо предаване във фейсбук, защото за мен тези моменти са по-сюблимни от избора на папата и мачовете на Кубрат Пулев взети заедно. Още повече ми се прииска да го направя, когато бутнах плъзгащите се винтидж дървени врати и зърнах банята, която бе с размера на старото ми жилище в Студентски град и имаше всички мебели, които с кеф бих сложила в новото си жилище…

НАШАТА ЛЮБИМА СТАЯ

Дойде ред и на двора, а наш гид в разглеждането на плевнята, хамбара и кладенеца беше най-милото на света куче Джеки, което ние кръстихме по този тривиален начин, защото прекарахме с нея цялата си почивка, а тя така и не си каза името. През цялото време имах усещането, че се намирах в някое ранчо в прерията. 

С ЕДНА ОТ СТОПАНКИТЕ 

Единственото, което чувах, бяха падащите листа на прасковите и собственото си сърце. Не усетих как изкарах няколко часа в нищоправене, след което успях да си докарам и мускулна треска, защото ме убедиха да посетя уроците по стрелба с лък. Смятам, че щях да се справя по-добре, ако на мишената имаше снимки на някои определени лица, които няма да споменавам. Добре че Даниел отсрами работата.

ЗА ТАКИВА ИЗГЛЕДИ ЖИВЕЯ

На вечеря бяхме в ресторантчето на основната къща „Онгъл”, което за ценител на всичко ретро, какъвто съм аз, е смислена причина да лежи в затвора, но да открадне поне един фотьойл. Заплюхме си масата точно до бумтящата камина и така хубаво ни нахраниха с местни гозби, като долама, порезница и селска салата, че без малко да се присъединя към колектива на котенцата там и да не искам да си тръгвам.

УЮТЪТ В РЕСТОРАНТА

Ако идете в „Онгъл”, а вие ще го направите, ще си изкарате предоволно дори да не напуснете пределите на къщата. Все пак обаче районът наоколо е толкова богат на интересни места, че и постоянна адресна регистрация да си направите там, пак няма да ви стигне времето да ги обиколите всичките. Ние се отчетохме с посещение на Крушунските водопади, на които сме били и преди години и едва не станаха лобното място на нашата любов, защото след скандал за неудобните ми сандали аха да бъда без мъж и без транспорт до вкъщи. 

МОМА НА КРУШУНСКИТЕ ВОДОПАДИ

За щастие, този път всичко мина гладко, бях с маратонки и можахме да видим още Деветашката пещера и старинния квартал на Ловеч – Вароша, от които съм безкрайно впечатлена.

МОМА ИЗ ЛОВЕЧ

Не съм съгласна, че хората не могат да си купят спокойствие. Могат. В „Онгъл”. Там то не може да бъде нарушено дори от доказани злосторници като ретроградния Меркурий и Ковид-19. Макар че ни научиха да стреляме с лък, всъщност те ни застреляха право в сърцата с отношението си, за което могат да напишат учебник. Сигурна съм, че и сега да отидете, на миндера в ресторанта вляво от камината ще намерите пльосната частица от моето сърце, която оставих като гаранция, че ще се върна…

Ако искате да ме изпреварите, за резервации, повече информация и вълшебни снимки, цъкнете тук:

https://www.ongal.bg/

https://www.facebook.com/ongal.bg